Един ден от миналата пролет

Нежност. Трепти в тялото ми на своята си честота и ме гъделичка по петите. Още е едва обяд, остават хиляди часове до вечерта, когато ще те видя. Мъничко съм нетърпелива и мъничко ми е тъжно. Вечерям сама – вкусно е, а и в стомаха ми вече тлеят приятните въгленчета на очакването. Вървя бавно, не бързам да стигна. Приласкавам топлината и вълнението, галя ги и ги пазя крачка след крачка. Вече те виждам как лекичко се подаваш зад ъгъла. Още няколко крачки.
Толкова се радвам, че чак се учудвам, че още мога да говоря. Въздуха лекичко вибрира. Сядаме на пейка, вървим, говорим, качваме се по стълби. Малки паузи, пълни догоре. Цигара на прозореца, леко докосване за лека нощ на прага на стаята. В сънищата си те усещам дори и през стените.
Сутрин. Без да се усетя съм започнала да си пея ‘щом тази нощ е толкова нежна, нежен и добър ще е денят’. А после, на път за работа, ми блъснаха колата!

Ах, колко искам

Ах, колко искам.
Точно колкото не искам.
Стига само да те виждам.
Да те разпознавам
в различните лица.
В различни нощи.
И пак да се отдалечавам.

Сериозен и задълбочен трактат върху търсенето и намирането

Вече от 20 години спя на една и съща възглавница и подозирам, че не искам да знам какво точно има вътре. Мисля да си купя вече нова. Навън е твърде студено да обикалям по магазините и прибягвам до любимия гугъл. Правя грешката да напиша просто ‘възглавница’ и се вдълбавам в резултатите. Не съм и подозирала какво разнообразие има – силиконови, латексови (!?), пухени и какви ли още не. Най-мразя да имам избор, но сама съм си виновна – трябваше да вляза в първия магазин на улицата, а не в нета.

Хм, надуваема възглавница със силиконов пенис! Надали на нея може да се спи, обаче с това заглавие няма как да не погледна. Обещават ми ‘от леки пулсаций до разтърсващи тялото вибраций’. С й-кратко. Представям си тресящи се като в епилептичен пристъп тела и люшкащи се до откат глави. Ох, чак ме заболя. Нататък ми предлагат да ‘скоча върху нея за върховно удоволствие!’, а после да си я сложа в миялната машина. Упс, лошо, има етикет ‘изчерпано’, явно хората масово скачат върху подобни приспособления. Май ще изчакам още 20-ина години, дотогава ще изобретят възглавници с пениси дето сами скачат върху хората, за да няма нужда да се моря.

Следващото попадение има малко повече общо със съня – възглавница за дрямка върху лаптопа. ‘Понякога толкова ти се приспива докато работиш на лаптоп, че просто искаш да легнеш на него и да заспиш’, мда, уцелили са правилния подход. Оказва се обаче, че ‘той е толкова твърд и студен, добре е да имаме наблизо нещо меко и приятно’. И по възможност да нямаме шеф наоколо. Но чудесата не свършват – възглавницата се пълни с въздух някакси от лаптопа (това не го разбрах), пуска нежна музика и има вграден будилник...Ами възглавница за върху клавиатура? Може да се слага на поставка с крачка и да можеш да подремнеш и върху клавиатурата. Хубавите неща да не са само за тези, дето имат лаптопи. Обаче сигурно вече някой го е измислил това, така че няма излишно да се напъвам и ще се върна към търсенето на обикновена възглавница. Не смея да напиша думата ‘легло’ в търсачката, че ще си убия цялата нощ в четене.

Сайтът чудеса.ком ме убеждава, че най-добре да се спяло на дървена възглавница. Под дървена възглавница имали предвид ‘2-3 трупчета с дебелина, колкото е дебел вратът ви, и дължина около 30-40 см’. Тази възглавница била ‘нов вид дразнител, и то в сънно състояние на първосигнално, безусловно ниво’, а ние всички сме имали нужда от ‘автолечение с дървена възглавница’. Хм, познавам доста хора, които имат нужда от 'лечение' с такава.

Изтощих се от толкова много нова информация, така че стига за днес. Утре отивам в първия срещнат магазин.

Подозрение

В стаята ми долитат звуци отвън – шум на мотор, кучешки лай, далечни, немощни щурци - лепкавото бръмчене на града. Уличните лампи светят в прозорците. Усещам как подозрението пораства в мен. Лекичко размърдва пипалата си и ме жегва като медуза в прозрачно море. Кара ме да стоя нащрек, да внимавам във всяка секунда, дума и поглед.
Не вярвам. Не ти вярвам. Приличаш ми на огромен паяк, на подвижни пясъци, на кладенец с изгнил капак. Мъждукаш в тъмнината и чакаш. Усещаш топлината на жертвата си и светлината ти заблестява по-ярко. Вървя към теб на зиг-заг, страхувам се и тръпна. Влача се в прахта по пътеката и те следвам сред дърветата.
Събуждам се. В стаята е горещо, а нощта навън е утихнала. Светът бавно се връща в рамките си. На стената срещу мен Шива не е спирал да танцува.