Страшен фест щяло да има в Борисовата през юни, 3 дни, готина музика, най-яките мъже* щели да са там и нямало как и ние да не идем. С тези думи Дидката анонсира бъдещото събитие и завърши тирадата в духа на няма-не-искам, няма-недей. Какво да правим, съгласихме се. Оказа се обаче, че Tricky го изпускаме по независещи от нас причини, и си избрахме втория ден - с Roots Manuva. Кой e той аз не знаех, но колегата Явор каза, че било хипер яко и той бил голям фен и веднага пусна Youtube и аз да видя колко е яко. Бива викам, това ще е.
Та-дам. Идва 19 юни, влизаме. Първо впечатление - намирам се на големичка детска площадка, построена 70-те и неремонтирана оттогава. Тъжни поизсъхнали туфи трева, ръждясали пейки, захабени седалки, комбинирани с барове, в които бирата е само Гролш, водата само Vittel и т.н...Неочаквано нелепа комбинация, ама както и да е, нали ще се забавляваме...
Карандила извиват доста вдъхновяващо откъм сцената, хората се радват, слънцето пече и бира с кола (колата, за да не заспя от бирата). Дотук добре. Следващият в програмата е DJ Lord от Public Enemy. Ей сега почна якия хип-хоп, много добре с бирата и слънцето. Бам! Почваме с нещо дето звучи като Arash. Изненадващо, но става. После не знам...сигурно беше много надрусан човека или може би от жегата беше, обаче продължи с Nirvana, Guns 'n' Roses, Blur, Bob Marley, Courney Love... оттам нататък не помня... Не че нещо, ама тоя хаос ми напомни квартална дискотека от края на 90-те, аха-аха да пуснат Jump Around и после Nothing Else Matters.
След това поотдъхнахме малко с кавъри на Горан Брегович, за нещастие последвани от невъобразимо скучната за мен група Ruth and the Unlimited и така чак до Roots Manuva.
Изскача човека на сцената, здравейте Park Live bla-bla, It's great to be in... ... ... ... ... Sofia. Аз си я преведох тая пауза като 'Радвам се, че съм в абе-неква-шибана-дупка-как-ли-се-казваше-аа-кво-викаш-пич-там-отзад София. После пя там нещо (в Youtube ми харесваше далеч повече), хората се кефеха, ние не и така.
Ако не друго, то поне тоалетните бяха достатъчно и бяха чисти, браво на организаторите. На излизане една приятелка ни предложи два баджа за безплатно влизане на следващия ден. Аааа не, мерси.
* яки мъже видях само трима, всичките неизползваемо пияни..
понеделник, 22 юни 2009 г.
събота, 13 юни 2009 г.
Кариери
Родителите ми ремонтират апартамента си и ме помолиха да отида да разчистя шкафа в старата ми стая. Шкафа с листове, папки, списания, кутийки разни. Цялото ми студентстване - от безмислени по-безмислени лекции, реферати и други ненужности. Щях да се радвам ако разделното събиране на отпадъци наистина функционираше. Трупам ги на купчини като хвърлям по-едно око тук и там. Както си ровя попадам на топче с принтирани стихчета. На единия лист има посвещение най-отдолу - 'На Петето приятелски и със съжаление, че вече не пълним заедно сиропа, К.'. Кой е тоя К.? Какъв сироп? Зачитам се в стихотворението:
КАРИЕРИ
Колегите, с които заедно
завършихме икономика,
вече работят в Парламента,
PriceWaterHouse или Булбанк,
а аз продължавам да си купувам
'Капитал' заради 'Капител'
и заради обявите за работа
и поради тази причина
скоро май няма
да спра да си го купувам.
Звучи ми познато. Явно е старо, още преди Капител да се превърне в Капитал Light. Дори не знам кога е било това. Става ми едно хубаво. Задето някой ми е посветил стихотворение, а и защото и аз си купувах Капитал заради Капител, а по късно и заради Капитал Light.
Изведнъж ми светва кой е тоя К. Едно време, доста отдавна, по времето на Капител, работех в една неправителствена организация (за мен беше по-скоро 'дезорганизация'). Ровехме чуждите сайтове за икономически и политически новини, превеждахме ги и ги поствахме. Дойде там един Калоян да ни бъде главен редактор, с 10-ина години по-възрастен от нас тогава, сигурно около 30-те. С един странен шарен пуловер, очила и вечно отнесен поглед. Бързо стана ясно, че икономиката не е голямата му страст, макар да беше завършил Икономическия. С две думи - почти никакво редактиране, голям купон и дълги обедни почивки. За сиропа си признавам, че не помня мн ясно - имам известни подозрения, че е метафора за общото ни неработене. Откак се махнах оттам не съм го виждала, чух че се занимавал с freelance редактиране на книги, но и това беше отдавна.
Скоро се срещах със съученици - имаше адвокати, съдии, хирурзи, HR-и. Аз филма с кариерата така и не мога да го догледам. Четири години бачках в мултинационална корпорация, попътувах, спазвах dresscode, скучах до смърт, имах бъдеще... Сега се занимавам с 4-5 неща, повечето freelance. В нищо не съм сигурна, не чакам заветното първо число на месеца, налага се да се ограничавам в някои неща, но...другото е ясно. За от 8 до 5 не ща и да чувам:)
Ако срещна Калоян на улицата (и се познаем) ще му благодаря за хубавото посвещение и може да идем да изпием по един сироп...предполагам че и той няма да бърза да се връща в никой офис...
КАРИЕРИ
Колегите, с които заедно
завършихме икономика,
вече работят в Парламента,
PriceWaterHouse или Булбанк,
а аз продължавам да си купувам
'Капитал' заради 'Капител'
и заради обявите за работа
и поради тази причина
скоро май няма
да спра да си го купувам.
Звучи ми познато. Явно е старо, още преди Капител да се превърне в Капитал Light. Дори не знам кога е било това. Става ми едно хубаво. Задето някой ми е посветил стихотворение, а и защото и аз си купувах Капитал заради Капител, а по късно и заради Капитал Light.
Изведнъж ми светва кой е тоя К. Едно време, доста отдавна, по времето на Капител, работех в една неправителствена организация (за мен беше по-скоро 'дезорганизация'). Ровехме чуждите сайтове за икономически и политически новини, превеждахме ги и ги поствахме. Дойде там един Калоян да ни бъде главен редактор, с 10-ина години по-възрастен от нас тогава, сигурно около 30-те. С един странен шарен пуловер, очила и вечно отнесен поглед. Бързо стана ясно, че икономиката не е голямата му страст, макар да беше завършил Икономическия. С две думи - почти никакво редактиране, голям купон и дълги обедни почивки. За сиропа си признавам, че не помня мн ясно - имам известни подозрения, че е метафора за общото ни неработене. Откак се махнах оттам не съм го виждала, чух че се занимавал с freelance редактиране на книги, но и това беше отдавна.
Скоро се срещах със съученици - имаше адвокати, съдии, хирурзи, HR-и. Аз филма с кариерата така и не мога да го догледам. Четири години бачках в мултинационална корпорация, попътувах, спазвах dresscode, скучах до смърт, имах бъдеще... Сега се занимавам с 4-5 неща, повечето freelance. В нищо не съм сигурна, не чакам заветното първо число на месеца, налага се да се ограничавам в някои неща, но...другото е ясно. За от 8 до 5 не ща и да чувам:)
Ако срещна Калоян на улицата (и се познаем) ще му благодаря за хубавото посвещение и може да идем да изпием по един сироп...предполагам че и той няма да бърза да се връща в никой офис...
Абонамент за:
Публикации (Atom)