понеделник, 25 януари 2010 г.

Ъпсуртна история

Значи една приятелка на морето, отиват в някъв бар, и се разлигавили много, и почват някви да ги свалят, и я пита единия какво да я черпи, и тя го докарва съвсем ъпсуртно – ‘пия само бело вино, пич’. Ама пича не се оказал запознат с творчеството на Ъпсурт, изобщо не разбрал майтапа и я изгледал все едно е последната селяндурка на света и нищо не я черпил. Неграмотен народ, кво да праиш.



Леле, кво стана, кажи кво стана, копеле кво стана?

петък, 22 януари 2010 г.

'аз вярвам в него! вярвам...ама почти'.

Практическо ръководство за провеждане на рождени дни

Прости правила, които да се спазват, за да не намразите гостите си още преди да са дошли:

1. Не избирайте мястото за партито следобяда на същия ден, защото може да се окаже, че сте изчистили и офиса и у вас, докато се колебаете.
2. Не пазарувайте от Била, много е гадно и скъпо.
3. Не оставяйте пазаруването, чистенето, готвенето, носенето на храната, обаждането на гостите за окончателния адрес на партито за деня на рождения ден. Защото има огромна вероятност да не ви остане време за най-същественото приготовление, а именно разкрасяването.
4. Помислете предварително за съд, в който да направите тортата, защото иначе в решителния момент ще се окажете с торта в тиган!
5. Започнете да пиете преди гостите да са дошли!
6. Продължете да пиете след като са дошли.
7. Пийнете едно голямо и след като си отидат.
8. Не гонете гостите си в разгара на партито, зашото вече сте уморени до смърт(ако спазвате горепосоченото е малко вероятно да сте уморени до смърт) - ще ви се сърдят поне 2 дни.

Ако се придържате към горните правила е вероятно сутринта, като ви разкажат как е минал рождения ви ден, да се окаже, че добре сте си изкарали.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Монолог на главния герой

от книгата 'Маслиновият лабиринт' на Едуардо Мендоса:

'Доколкото разбирам, вече настъпва съдбовният час, когато човек следва да погледне назад с ясното съзнание, че завесата скоро ще падне и че, ако още се помае, равносметката му ще стане излишна. Няма да кажа, че се оттеглям от този свят без съжаление; многобройните противоречиви и неуместни чувства, които бушуват в мен общо взето с пагубни последствия, не включват светлата доблест, нито изтънченото примирение. Сега, преди последния си дъх, с тъга установявам, че никога не съм въплъщавал най-достойните мъжки добродетели и съм егоист, страхливец, предател и лъжец. Забежките и греховете ми не са ме направили по-мъдър, нито по-безсрамен, не съм се покаял, нито съм си взел поука. Оставям хиляди недовършени и още толкова ненаучени неща, от които ще посоча само няколко примера: защо кокошките снасят яйца, защо космите на главата и тези на брадата, бидейки толкова близо, са така различни, защо не съм срещал нито една заекваща жена, защо подводниците нямат прозорци, за да се вижда морското дъно, защо телевизонните програми не са поне малко по-добри? Също така смятам, че животът може да е малко по-приятен, отколкото е всъщност, макар че нищо чудно и да греша, т.е. че той не е чак толкова лош, а само доста безинтересен. Аз съм такъв, какъвто съм, от глупост, леност и невежество; с повече инат може би щях да стигна по-далеч. Никой не избира характера си и само Бог знае кой и как оценява нашите заслуги. Ако бях чел повече, щях да разбирам много неща. Но понеже съм магаре, всичко си остава загадка. Питам се дали съм загубил много?'

После той много се засрами от тази си реч, но се оказа, че са я давали по националната телевизия по време на мача и хората го поздравяваха по улиците.

петък, 15 януари 2010 г.

Песен за принцесата

Тук много ми се искаше да напиша нещо умно, литературен анализ на текста с ентелегентни изводи и добре премерена самоирония и дрън-дрън. Обаче, и парчето и текста си говорят сами за себе си. Тва е.



Duna, Once upon a time there was a princess with that name,
She lived in lonely castle, in Sofialand.
Her father was an evil king, most horrible of any man,
He told her to stay in side 'till prince come her way.

Дуна иде от лозето, леле Дуне, бела Дуне
От лозето до лозето, леле Дуне, бела Дуне

Anyway, there's got to be a way to find a fuckin' prince,
It's a holy miracle, she travels through the time and sees,
Most handsome man that ever lived,
In blue carriage white and shiny, asking:
Are you prince?
Sure, come home with me.

Дуна иде от лозето, леле Дуне, бела Дуне
От лозето до лозето, леле Дуне, бела Дуне

2006, family values, holy time,
Duna has four children, cooks and cleans and loves the God,
All her life she wanted prince on white horse to come her way,
Now she's got a horse,
In white Mercedes-Benz!

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Over the Edge

Me. You. And thousands others. We.
We, the cowards. The ones, who feel it’s never enough. Or it’s always too much. We, the supreme guardians of our personal space. The commitment phobics. The heavily armed kings and queens of empty castles. The ones who live a life of a delusive safety. The ever-doubting cynics. The panican whyaskers. The ones, who always walk just on the edge of love. We feared enough.
So…go over the edge, my love. Make the quantum leap. See for yourself. Find out.
And if you can do it, so can I. And thousands others.

Това е малкият ми опит да окуража Пабло в един важен момент от живота му. Дано съм успяла.

събота, 2 януари 2010 г.

Режисьорски

Млад режисьор кани няколко приятели да си кажат мнението за новата му пиеса. Репетиция. Силна сцена, дълъг монолог, напрежението расте.
'Копелета, кво става, разбрахте ли тука за кво става дума?'.
'Да бе, човек, съвсем ясно е'.
'Мамамудееба, ще трябва да го измисля по друг начин тогава'.