Въображаемият разговор

...в който вътрешният ми глас иска да си тръгна, а аз искам да остана. Не искам да го слушам, макар че напоследък става все по-трудно. И ти не ми помагаш особено. Дори напротив – помагаш на него. Даваш му храна за размисъл. Даваш му поводи да си събира багажа и да ме дърпа към вратата. Засега още се държа, макар да виждам как с всеки ден успява да ме приближи с още няколко милиметра към целта си. Няма да миряса докато не успее. Освен ако ти не го помолиш. Скоро. И от сърце.

Don't lose me