събота, 9 април 2011 г.

Това шубето е голям страх

Виж сега, да си тръгнеш без да ми кажеш една думичка не е никак хубаво. Не е възпитано, проява е на лош вкус един вид. Ако беше дошъл да ми кажеш с прости думи, че искаш да се разделим, щях да разбера. И аз, нали, съм се разделяла с хора, знам, не е приятно, но е част от играта. Нямаше да плача, да правя скандали, да обвинявам. Било ни е приятно, свършило е. Щяхме кротичко и насаме да си поприказваме и довиждане. Обаче ти си избра като мишчица да си подвиеш опашчицата и да изчезнеш. ‘Това шубето е голям страх’, казваше дядо ми. А аз мразя страхливите мъже повече и от това да мия прозорци, тоест много. И тъй като си го изпроси, сега ако те срещна някъде, ще ти спретна една истинска италианска драма и то пред възможно най-много хора. Не съм сигурна, че ще схванеш идеята, но аз добре ще се позабавлявам.