четвъртък, 24 май 2012 г.

Applied robotics

Имам два основни начина да стигна до офиса – с маршрутка директно или с метро и после малко пеша. Мястото, на което живея, се намира по средата между метростанцията и кръстовището, откъдето минават маршрутките. Тъй като в общия случай бързам или не ми се ходи пеша, когато трябва да ида в офиса хващам маршрутка. Постепенно се е стигнало дотам, че заданието ‘офис’ автоматично е започнало да се изпълнява чрез командата ‘маршрутка’.
Вчера имах среща близо до офиса и възнамерявах да хвана метрото, след което да походя. За целта се приготвих и излязох 10 минути по-рано. Следващото нещо, което осъзнах е как се качвам в маршрутката. Схемата беше проработила безотказно. Офис-маршрутка. Слабата промяна в заданието – ‘до офиса’, а не ‘в офиса’ се е загубила някъде из жиците. Намерението да използвам метрото изобщо не е постъпило като информация.
Роботът в главата ми може да отчита големите разлики и да действа съответно, но малките му се губят. Слага обектите, които му се струват близки под общ знаменател и ги третира еднакво. Има сляпо петно за нюансите.
Отчитам нуждата от upgrade на операционната система.

понеделник, 14 май 2012 г.

just a scratch

Ако не се идентифицирам с емоцията, мога да й позволя да бъде силна и дълбока и все пак само да ме одраска. Умение, което овладявам все по-добре.

неделя, 13 май 2012 г.

Трептене

сряда, 9 май 2012 г.

Задължения

'Хайде сега да си изясним нещо — не си ми задължена. Невъзможно е, защото никога не правя нещо, ако не искам. Същото е с всеки друг, но аз поне си го признавам.'
Робърт Хайнлайн/Странник в странна страна

Горният цитат предизвика реакции в стил ‘това е оправдание за неблагодарниците’ и пр. Изпитах известно желание да обясня смисъла, но се усетих безпомощна пред такова генерално неразбиране. Както каза Хелена, "Ако можеха да разберат, щяха вече да са разбрали". Въпреки това аз и тя решихме да опитаме да облечем позицията си по въпроса в малко повече думи.

Хелена: ‘И така, има голяма разлика между това да се чувстваш някому задължен и благодарен. Задължението не предполага благодарност, а разменни начала. Докато благодарността е прекрасно чувство, което не те връзва, не връзва и обекта, на когото си благодарен. Мразя да съм задължена, а да съм благодарна ми харесва и често съм. И като цяло философията на д-р Джубал Харшо много ме радва:) И наистина като правя нещо, го правя заради собственото си разбиране за нещата. Ако някой се почувства благодарен, чудесно:) Но задължени не ща.’

Аз: ‘Ако правя нещо за някого с ентусиазъм и желание, аз получавам удовлетворение, радост, възможност да проявя любовта или привързаността си, ново знание и т.н. Така не възниква задължение и отношенията остават чисти. Ако обаче го правя с нежелание, защото 'така трябва' или защото не мога да кажа 'не', тогава се създава неравновесие и остава усещането за задължение. Усещане, което нито ми харесва да изпитвам, нито някой да го изпитва към мен. Благодаря, но не, благодаря.’

понеделник, 7 май 2012 г.

Let there be peace

Да си представим два ластика, опънати успоредно на известно разстояние един от друг. Ако искат да се срещнат, всеки трябва да се изтегли в посока към другия. Естеството на ластиците обаче не позволява неограничено опъване. Всеки от тях може да стигне само донякъде. Толкова, че двата почти да се докоснат. Но само почти. Има един единствен начин да се докоснат наистина и то само за миг – ако се скъсат. Ако искат да се запазят цели, ще трябва да се пуснат, докато всеки се върне на своето място.
Понякога има любов, но няма среща, няма точка на пресичане. И никой не е виновен.
So let there be peace.