tag:blogger.com,1999:blog-18673514780144106252012-01-30T13:27:44.181-08:00petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.comBlogger851100tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-41383646306355343622012-01-20T06:43:00.000-08:002012-01-21T23:28:25.102-08:00

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-87303347294552858122011-05-09T07:30:00.000-07:002011-05-09T07:31:22.227-07:00

Една любима леля на една моя любима приятелка, всеки път, когато се видели, й казвала ‘Моля ти се, без любов няма да оставаш! Много е кратък тоя живот. Няма значение колко пъти ще пробваш, преди на намериш твоя си човек... пък и след това;) Важното е да не оставаш без любов’.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-66138972597703111472011-04-09T11:58:00.001-07:002011-04-09T12:37:08.436-07:00

Виж сега, да си тръгнеш без да ми кажеш една думичка не е никак хубаво. Не е възпитано, проява е на лош вкус един вид. Ако беше дошъл да ми кажеш с прости думи, че искаш да се разделим, щях да разбера. И аз, нали, съм се разделяла с хора, знам, не е приятно, но е част от играта. Нямаше да плача, да правя скандали, да обвинявам. Било ни е приятно, свършило е. Щяхме кротичко и насаме да си

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-34570178341162284702011-03-30T07:39:00.001-07:002011-04-02T15:22:02.312-07:00

‘Ще се чуем тогава скоро’. ‘Дай ми телефона си да се разберем да се видим’. ‘Ще ходим другото лято в Доминиканската република’ (макар още да е това лято и ние да сме заедно едва от месец). ‘Разбира се, ще организирам среща на класа, разчитай на мен’. ‘Ще ти се обадя утре’ (казва някой, измъквайки се сутрин от нечие легло). ‘Хайде другата седмица ще пием бири/чай/коктейли’. ‘Ще се чуем когато се

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-83279618721404763952010-12-10T07:28:00.000-08:002010-12-10T07:29:42.386-08:00

...в който вътрешният ми глас иска да си тръгна, а аз искам да остана. Не искам да го слушам, макар че напоследък става все по-трудно. И ти не ми помагаш особено. Дори напротив – помагаш на него. Даваш му храна за размисъл. Даваш му поводи да си събира багажа и да ме дърпа към вратата. Засега още се държа, макар да виждам как с всеки ден успява да ме приближи с още няколко милиметра към целта си.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-57771034812363437172010-12-06T00:30:00.000-08:002010-12-06T00:31:26.993-08:00

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-89667374813547669392010-11-29T01:29:00.001-08:002010-11-29T01:29:22.735-08:00

When does a lie start? First thing in the morning when you wake up? Moving out of bed. Going to the toilet. Stepping out of the door and down the staircase. Throughout the day. People carry their lies like clothes. Some are wearing a tiny hat on top of their heads. Some are having it as underwear. Some are having long heavy coats. Some are wearing their lies as accessories to make their outfit

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-44886029471709553402010-09-28T00:20:00.001-07:002010-09-28T02:09:32.850-07:00

Любовта е свързана с решението да допусна другия до себе си, да премахна защитните си механизми, да изоставя недоверието си, да се осмеля да се откъсна от строгите си идеи заради него и да взема решение да открия какъв е, как се държи и как мисли, без да се опитвам да го накарам да мисли като мен или да прави това, което аз искам. Свързана е с това да не се насилвам да бъда такава, каквато

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-8397608846798085512010-09-02T12:53:00.000-07:002010-09-02T23:04:04.677-07:00

Винаги ми е било чудно как така на пустинята й липсва дъжда? В пустините вали ли изобщо? Тоест, ако не вали, то пустинята няма как да знае какво е дъжд, за да й липсва. Не така обаче стоят нещата тук. На мен дъжда ми липсва както би липсвал на една дъждовна гора. Тъй като те (дъждовните гори) и аз знаем какво е да танцуваш с дъжда. Има дни в които хич не се сещам...или почти. Но днес липсата ме е

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-31644134680549134102010-08-24T23:05:00.000-07:002010-08-24T23:19:05.120-07:00

' - Изглежда, някой ти е дал прах от сушен гущер - рече тя. - Чувала ли си за това? Намират два гущера, оставят ги да се съешат и точно когато ще се излеят техните ин и ян течности, ги разделят. После ги поставят в отделни фурни и ги изпичат. Желанието им един за друг е толкова голямо, че димът от единия търси дима от другия, независимо колко отдалечени са фурните. След това ги смилат на прах.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-53251749587560784392010-08-22T02:59:00.000-07:002010-08-22T13:07:32.649-07:00

Stand still. Breath in...

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-20857754393025517972010-07-21T08:44:00.000-07:002010-07-21T12:22:48.343-07:00

Не ми се говори. Не искам да обсъждам, да анализирам, да се чудя. Не искам съвети, не искам тълкувания. Толкова е изкушаващо да започна да интерпретирам този жест или онази дума. Толкова е привлекателно да си измисля история и да й повярвам. Никой от нас няма представа какво всъщност мисли или чувства човека отсреща. Искам да постоя с тази неизвестност. Искам неизвестността сама да дойде при мен

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-32534815673552994832010-07-18T19:39:00.001-07:002010-07-21T14:08:21.361-07:00

След двадесет години ти и аз ще живеем в къща с градина. По дърветата ще висят хартиени фенери, които ще хвърлят причудливи сенки в тъмното. Може би ще ги забелязваме, може би не. След вечеря ти най-вероятно ще гледаш телевизия, а аз ще чета книга на верандата. На някое дърво ще почуква кълвач, а щурците ще припяват от дълбините на двора. Ако имаме късмет, предаването ти ще свърши рано, а моята

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-12633919913003797692010-06-29T13:19:00.000-07:002010-06-29T13:24:22.082-07:00

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-64465479727282040972010-06-27T11:28:00.000-07:002010-06-28T11:28:31.374-07:00

Нередактираната версия на самата мен никак не се церемони. Цели се в прав текст между очите и стреля. Важно й е да е наясно. Дори това да означава да каже твърде много или нещо не съвсем на място. Дори забелязвам, че е започнала да не се интересува какво ще си помислят за нея. Понякога прекалява, но хубавото е, че провокира и останалите да показват нередактираната част от себе си и става...абе

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-69567566905767400352010-05-26T08:21:00.000-07:002010-05-26T08:34:45.308-07:00

- Пете, да си вземем по една тортичка, а? Все пак на ваканция си..- То, Гери, ваканция, ама както върви ще се върна с едно 2-3 кила отгоре от ваканция и какво ще ги правя после?- Ми как какво - ще се грижиш за тях, ще ги къпеш, ще ги мажеш с крем, ще ги обличаш, извеждаш, ще им купуваш питиета, ще им намираш приятелчета..- Ааа, да, да, и докога така?- Е, докога, докога - докато не срещнеш някой,

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-80178282321297855022010-05-10T09:15:00.000-07:002010-05-11T00:32:24.522-07:00

Tази песен се е забила в главата ми и не иска да се маха вече трети ден. Задава неудобни въпроси. Кара ме да я слушам постоянно, но и това не й стига. Иска да пиша за нея. Иска да й отговоря. Иска да си отговоря. Иска да й кажа 'аз'. Иска да се провикна от прозореца, да изтичам на улицата и да изкрещя 'аз, аз, аз'. Не й отговарям. Още не.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-15241310271669265872010-04-21T13:00:00.000-07:002010-05-11T00:24:29.776-07:00

Миналата година по време на Spirit of Burgas Дидката се качила на едно такси от автогарата към хотела. Имало задръстване. Шофьорът я заговорил за задръстването. Дидка казала 'Ами да, то сега заради концертите има ужасно много хора'. Шофьорът казал 'Да, много концерти, много нещо, Ивана, Галена, Слави, направо е лудница'.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-36504853530707951802010-04-20T10:01:00.000-07:002010-04-20T10:09:53.797-07:00

1. Гледката на Бойко Борисов, правещ n-та първа копка не се е запечатала трайно върху ретината ти.2. Не гледаш зле облечени водещи, които с широка усмивка те уведомяват за тежки пътнотранспортни произшествия, природни бедствия, убийства, лицемерни инициативи на управляващите или wannabe-управляващите и поредния политически гаф.3. Като идеш в магазина си избираш прах за пране по съвест, а не по

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-56539164735238598012010-04-19T15:04:00.000-07:002010-08-24T23:18:07.657-07:00

Хапвам варена царевица вчера в парка и изведнъж виждам как един генномодифициран организъм безгрижно се е излегнал между зрънцата. Втрещих се. Той ме видя, че го гледам и също се втрещи. Прекарахме известно време така, втренчени един в друг, без да знаем какво да правим. Тъкмо реших да се представя и той побягна колкото му държаха генномодифицираните крака, засили се из скочи от ръба на

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-16084676575246002812010-04-18T00:29:00.000-07:002010-04-18T01:08:31.330-07:00

безкофеиново кафе, обезмаслено мляко, шоколад без захар, безалкохолна бира, секс без любов, безмислени разговори, безрадостни дни...

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-77163902365039425342010-04-12T10:15:00.000-07:002010-05-07T23:58:10.221-07:00

Вследствие на петдневното ми полу-общуване с тийнейджъри покрай превеждането на един семинар ме налегнаха спомени от моито собствено мрачно средновековие, известно още като teen age. Като се връщам към това време и пред очите ми са само кратки филмчета, фрагменти, случки. Цялото някак ми се губи.12Лято е и малкото ми приятели са заминали някъде. Почти три месеца прекарвам вкъщи, заровена в книги

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-71264006551136729262010-04-04T09:30:00.000-07:002010-04-04T10:06:17.117-07:00

'Проблемът ти е, че не знаеш какво искаш', постоянно повтаря брат ми. 'Тя Петето си е такава, просто не знае какво иска', съм чувала да обяснява майка ми.'Аз не знам какво искам, затова все не се получават нещата', даже съм казвала на себе си.Работата е там, че всъщност съвсем точно знам какво искам. Именно поради това е толкова трудно да го намеря.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-41337273222114684312010-04-01T09:48:00.000-07:002010-04-11T21:43:34.467-07:00

Избрани моменти от сблъсъците ми с пазителите на закона за движение по пътищата:I. За обратните завои и мързелаКъсно вечерта е, коли няма, а аз като трудолюбива пчеличка отивам към офиса да доработя. Правя си забранения обратен завой точно пред офиса и ха, на ъгъла куки. - Здравейте госпожице, бла-бла-знаете-ли-защо-ви-спирам-тъпотии. - Знам - казвам, защото вече ми е писнало да се правя на

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-91125856561576787642010-03-30T13:05:00.000-07:002010-03-30T13:10:21.618-07:00

Най-хубавата приказка, писана някога за малкото Пете! http://fairygerry.blogspot.com/2010/03/blog-post_29.html Ех, Гери, Гери, струваше си чакането:D

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-71140190106131646142010-03-28T16:59:00.000-07:002010-03-29T00:03:04.314-07:00

Вчера празнувахме 30 години от сватбата на майка ми и баща ми и 6 месеца откакто брат ми и приятелката му са заедно. Аз лично също празнувах и 2 години откак се разделих с Веско. И ще е лъжа, ако кажа, че това не е повод за празник.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-47222213954006596742010-03-20T13:02:00.000-07:002010-03-20T13:06:43.669-07:00

Един ден дойде един съученик при мен (бяхме втори клас) и ми каза обвинително ‘Косьо и Иво се бият за теб на двора!’. Косьо и Иво бяха момченцата, които харесвах - и двамата, защото не можех да реша кой повече ми харесва. При което аз седнах на земята и ревнах. Дойде другарката и ме попита защо плача. Аз й казах, а тя се запревива от смях и каза ’Ама Пете, няма за какво да плачеш, това е много

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-68426279684350183842010-03-20T12:36:00.000-07:002010-03-20T13:42:07.346-07:00

...и бонус коментар от Тамасо:Пете, не бой се - и да си посещавала университет въобще не ти личи :):) :*А и съм те виждал да се лигавиш с Манчо*...*който макар отдавна да не може да се нарече kitten, си е котка по всички възможни критерии.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-22498525531312175512010-03-07T13:15:00.000-08:002010-03-10T22:47:41.623-08:00

Сиви дървета и синьо небешареният свят в главата мипонякога е в черно-бялокато стара лента,като любимия ми шал.Ръждясала стара кола и забравена първа любовна една квартална улицав неделя.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-24648993215797502832010-03-07T08:27:00.000-08:002011-05-15T03:05:28.905-07:00

Днес, точно в 11:34 сутринта, получих остър пристъп на внезапна романтика, причинен от един поглед, който далеч не е първи, но още не е събрал смелост да се превърне в нещо повече. Погледът принадлежи на човек, когото не познавам, но когото срещам всяка седмица по няколко пъти. И всеки път се поглеждаме за части от секундата. Днес обаче частите се превърнаха в цяла секунда, две, три... и така

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-70593397354223096292010-02-26T23:33:00.000-08:002010-02-27T12:35:25.465-08:00

Пак мартеници. Пак! Нема спасение. Сергии по улиците, сергии в подлезите, сергии в магазините! Очаквам утре като отворя вратата да има сергия в коридора пред апартамента. Плашещи сцени се роят във въображението ми - мартеница-човече ме изяжда, мартеница-гривничка ме души, а пластмасова мартеница-брошка-супермен ме наръгва безмилостно. Вече пети ден безуспешно се опитвам да купя 15 броя мартеници.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-61770896552646499802010-02-20T00:25:00.000-08:002010-02-20T11:34:39.164-08:00

ако бях машинист в метрото, понякога щях да спирам влака в средата на тунела, да гася всички лампи и да се кискам маниакално на микрофона, уахахаггуауаааииихихахаа...

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-56606810515062913032010-02-17T17:11:00.000-08:002010-02-18T04:02:27.311-08:00

- Да си нормален сега било секси - заяви Цвети.'После ще го обсъдим' - каза ми Вики само с поглед. Ужас, пак изтървахме тенденцията!

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-47192329745747979052010-02-15T13:12:00.000-08:002010-02-15T13:22:00.973-08:00

http://eu.wrangler.com/bluebell/#/collection/2бързо, после бавно, после пак бързо и ооо, повторението не е никак, никак скучно, каза тя след дванайсет пъти click & drag.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-90789869198860952542010-02-09T00:50:00.000-08:002010-02-09T02:13:13.894-08:00

Страх от бъдещето, от тъмното, от неизвестното, от самотата, от обвързването, от другите, от паяци, от открити пространства, от старостта, от интимност, от провал, от изоставяне, от насилие, от болести, от страх, страх, страх...Три погледа към страха:1. 'Страхове' от Николай РьорихИзвисяваха се дъбовете. Червенееха се стройните борове. Под тях в тревясалите хълмчета тлееха стари кости. Жълтееха

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-38180705829569658862010-02-03T01:58:00.001-08:002010-02-03T11:42:57.111-08:00

‘За нищо не съжалявам’. Да бе! Това като го чуя от някой и ми иде да му се изсмея в лицето. Най-общо ми казва – ‘Иска ми се за нищо да не съжалявам, ама не става, но ако евентуално го повторя пред достатъчно много хора и достатъчно много пъти, може и евентуално да си повярвам. Поне за тая вечер’. И така, малко честност, другари. Разбира се, че съжалявате (освен ако не сте социопати с амнезия). И

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-24948863913937439422010-01-25T13:50:00.000-08:002010-01-26T00:50:51.101-08:00

Значи една приятелка на морето, отиват в някъв бар, и се разлигавили много, и почват някви да ги свалят, и я пита единия какво да я черпи, и тя го докарва съвсем ъпсуртно – ‘пия само бело вино, пич’. Ама пича не се оказал запознат с творчеството на Ъпсурт, изобщо не разбрал майтапа и я изгледал все едно е последната селяндурка на света и нищо не я черпил. Неграмотен народ, кво да праиш.Леле, кво

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-85915544734137290792010-01-22T11:10:00.001-08:002010-01-25T06:48:54.266-08:00

'аз вярвам в него! вярвам...ама почти'.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-15611284722499760882010-01-22T07:15:00.000-08:002011-05-15T03:09:41.774-07:00

Прости правила, които да се спазват, за да не намразите гостите си още преди да са дошли:1. Не избирайте мястото за партито следобяда на същия ден, защото може да се окаже, че сте изчистили и офиса и у вас, докато се колебаете.2. Не пазарувайте от Била, много е гадно и скъпо.3. Не оставяйте пазаруването, чистенето, готвенето, носенето на храната, обаждането на гостите за окончателния адрес на

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-64207430915129462952010-01-21T07:31:00.001-08:002010-01-21T12:43:51.489-08:00

от книгата 'Маслиновият лабиринт' на Едуардо Мендоса:'Доколкото разбирам, вече настъпва съдбовният час, когато човек следва да погледне назад с ясното съзнание, че завесата скоро ще падне и че, ако още се помае, равносметката му ще стане излишна. Няма да кажа, че се оттеглям от този свят без съжаление; многобройните противоречиви и неуместни чувства, които бушуват в мен общо взето с пагубни

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-59160553314100734822010-01-15T00:44:00.001-08:002010-01-15T04:47:18.600-08:00

Тук много ми се искаше да напиша нещо умно, литературен анализ на текста с ентелегентни изводи и добре премерена самоирония и дрън-дрън. Обаче, и парчето и текста си говорят сами за себе си. Тва е.Duna, Once upon a time there was a princess with that name, She lived in lonely castle, in Sofialand. Her father was an evil king, most horrible of any man, He told her to stay in side 'till prince come

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-10360547361223181412010-01-07T12:06:00.000-08:002010-01-07T12:11:48.179-08:00

Me. You. And thousands others. We.We, the cowards. The ones, who feel it’s never enough. Or it’s always too much. We, the supreme guardians of our personal space. The commitment phobics. The heavily armed kings and queens of empty castles. The ones who live a life of a delusive safety. The ever-doubting cynics. The panican whyaskers. The ones, who always walk just on the edge of love. We feared

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-20678226032165895022010-01-02T06:43:00.000-08:002010-01-02T06:45:06.857-08:00

Млад режисьор кани няколко приятели да си кажат мнението за новата му пиеса. Репетиция. Силна сцена, дълъг монолог, напрежението расте. 'Копелета, кво става, разбрахте ли тука за кво става дума?'. 'Да бе, човек, съвсем ясно е'. 'Мамамудееба, ще трябва да го измисля по друг начин тогава'.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-74450196559302122062009-12-29T01:09:00.000-08:002009-12-29T07:06:46.766-08:00

‘Част от него е останала при нея и затова му е трудно да се отдаде целия’. Онзи ден чух това за трети път, за трети човек. И ми стана някак тъжно. За всички нас – същества, които на вид изглеждат цели, но ако се вгледаш достатъчно внимателно, ще забележиш празните места. Онези места, на които материята е изтъняла. Които някога са били цветни и пулсиращи, а сега от тях са останали само избелели

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-23243359381696750392009-12-25T13:33:00.000-08:002010-01-17T12:30:24.496-08:00

Юле опаковаше подаръци. Внимателно разгъваше цветната хартия, увиваше я около кутиите, залепваше я с тънко безцветно тиксо и връзваше пакета с панделка в съответстващ цвят. Стигайки до книгата, която беше купил, той реши да я прелисти за момент, преди да я опакова. На първата страница, под заглавието, с леко наклонен на една страна почерк, пишеше:'За Юл,чието присъствие озарява всяка стая във

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-528223168882194662009-12-23T11:08:00.000-08:002010-02-09T01:58:48.212-08:00

Ъм, налегнало ме е настроение за благодарности. Както си седях и изведнъж ми се прииска да благодаря на няколко човека за това, че ги има в живота ми независимо под каква форма – в плът и кръв, виртуално или само като глас в слушалките. Благодаря на:Вики, Гери и Дидката - за многото изпушени цигари, изпити питиета, изслушани думи, изтанцувани танци. За всички безумни смехове, простотии по скайпа

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-48577911821009191052009-12-20T13:55:00.001-08:002009-12-20T14:33:58.327-08:00

Уикенда бях на bird watch на езерото Керкини в Гърция, много близо до границата. Което означава, че останалите гледаха птици, а аз умирах от студ. Вероятно защото бяха орнитолози, биолози, природозащитници и други интересуващи се от птици и притежаващи бинокли и фотоапарати с еднометрови обективи хора, а не кекави женички, отишли главно за да се махнат от София. Едночасова разходка с лодка по

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-18725443784247886452009-12-18T13:15:00.000-08:002009-12-20T11:27:09.311-08:00

То аз не е да не плача от време на време. Случва ми се. А като ми се случи, не се пестя и направо рева. С всички необходими редове сополи и хълцания и други характерни за дейността звуци. Плача си по най-различни причини, много често без и доста на филми. Много съм способна. И го върша всеотдайно. При това положение си е кофти късмет, че стените са като хартия, а съседите ми явно си нямат работа.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-63316840947660200852009-12-13T13:51:00.000-08:002009-12-16T07:22:02.293-08:00

Човек трябва много да внимава, за да успява да прави каквото си иска. Иначе си играе номера сам на себе си. Само за минута да се разсееш и пак си в коловоза. И понякога, като днес, имам чувството, че толкова време е отишло напразно. Че се въртя на празни обороти. Абе както и да е. Ударих едно малко и един лексотан и се отнасям сега в една по-добра вселена. И ако на следващия ред се чете хдй;

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-92047101912362880242009-12-12T04:10:00.000-08:002009-12-12T04:12:53.067-08:00

Нема такъв смех! Най-сетне малко коледен дух, уахахаххаха

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-36935634808012242032009-11-30T06:02:00.000-08:002009-12-16T02:36:53.842-08:00

след като до 4 сутринта се гърчих от коремни болки, най-сетне измъчено заспах и засънувах земетресение. преди малко прочетох, че в североизточна България към 8 без нещо имало трус 3.7 по Рихтер. това ми припомни как преди време сънувах торнадо и после някъде из България, не помня къде, имаше торнадо (макар и мъничко). лошото е, че вече два пъти сънувам цунами...

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-54072721674718904132009-11-25T11:10:00.000-08:002009-11-25T11:11:20.977-08:00

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-79405886670766214592009-11-25T11:07:00.000-08:002009-11-25T11:15:11.564-08:00

...не може да се размине.Черно и бяло. Много огледала. Дори таванът отразява стъпките ми. Харесва ми тук. Настанявам се на централната маса, откъдето сцената се вижда най-добре. Докато си закачам якето на облегалката на стола влизат две момчета. Или мъже. Барът е полупразен, а аз все още не съм се научила да не наричам мъжете момчета. Аз и за себе си не съм сигурна – момиче ли съм или съм жена...

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-87427483050809237452009-11-15T03:58:00.000-08:002010-02-09T02:00:16.580-08:00

Току-що проведох ей този разговор с един мой стар, много любим приятел, който не съм виждала почти две години вече поради географски (и съответно финансови)причини. По каприз на съдбата се оказа, че макар и на хиляди километри и двамата сме горе-долу в една и съща житейска ситуация, която най-общо може да се определи като stuck in a moment i can't get out of или още shit.[13:43:44] pablo says:

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-52270571800203474932009-11-15T03:19:00.001-08:002009-12-12T12:56:29.412-08:00

Днес е един от онези дни, в които нищо не ми се прави. Навън е мъгливо и сиво, а есенните цветове вече избледняват. Отвътре ми е горе-долу същото. На плота в кухнята лежи връзка броколи, а на монитора има отворени рецепти за готвене на броколи. Но на мен не ми се готви. Не ми се и яде. Смътно ми се пуши, но не мисля, че това ще оправи нещата. Тъжен ден, в който съм безсилна пред разстоянията

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-5351104143572818392009-11-07T08:18:00.000-08:002009-11-08T08:42:05.781-08:00

'Голям Гальовник' на Ромен Гари - история за един човек и един питон, които всъщност не са отделни. Не мога никак да я опиша - с всичкото отчуждение и неразбиране и търсене на близост, и с изворите на река Амур, които се намират отвътре, а не в географията. Има в тази книга нещо - с обърканите й изречения, които съвсем не са объркани - нещо, което ме прави мека...мека и топла и нежна, а не както

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-9929875182748173932009-10-25T03:55:00.000-07:002009-10-25T12:16:54.837-07:00

Една майска вечер в Истанбул, леко пийнали, решихме да напишем приказка. Написахме я така - първият започва, вторият продължава, а всеки следващ вижда само това, което е написал този преди него. И, макар че подозирам, че само ние* можем да си я разберем, не се получи лошо.Ето я и нея:Две пилета, пухкави и жълти, се носеха по пътеката. Малките им тумбачета се поклащаха пред тях, очевидно

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-8889734213011402152009-10-18T07:20:00.001-07:002009-10-18T07:28:17.068-07:00

има хиляди други мен, които се разхождат из света, неопознати. думите им ме докосват отвътре и ме правят по-плътна в този дъждовен неделен следобед.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-7768439022942344332009-10-16T06:08:00.000-07:002010-02-09T02:01:00.899-08:00

Звъни ми сутринта телефона, непознат номер. Вдигам и чувам познат, но съвсем забравен глас (в смисъл изобщо не се сещам кой е). Проведе се следния разговор:Гласът: Петя здравей, Мина е.Аз: Аа, а, а. Мина, здрасти.Мина: Аз исках да ти честитя за сватбата, много си хубава на снимките.Аз: А, какво? Сватба? Ама ти да не си объркала Юла-та.(следва обяснение коя точно съм аз)Мина: Да де,

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-33826819486291276972009-10-14T23:56:00.000-07:002009-10-15T09:08:43.545-07:00

Вчера с Дидката и Гери пихме блъди мерита, смяхме се много, разказвахме си идиотски вицове и си говорихме за филми и за глобалната промяна на човешкото съзнание. Неясно защо, в таксито към вкъщи в главата ми започнаха да нахлуват всякакви мои ирационални детски вярвания. Нямам представа какъв точно асоциативен процес е протекъл, но ето за какво се сетих:- Дрехите се смаляват.Когато наесен

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-51476445501467395152009-10-13T13:26:00.000-07:002010-01-05T13:50:17.059-08:00

Онзи, когото обичаш, защото няма друг начин. Човекът, който остава. Остава в кръвта ти, в косата ти, в костите ти. Отпечатва се върху ретината на очите ти и издълбава своя собствена гънка в мозъка ти. Онзи, с който сте срутили границите си и не сте могли да ги построите отново. Човекът, с когото толкова отдавна не си. С когото не искаш да бъдеш. Никога. Никъде. Онзи, който толкова пъти е оставял

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-65036795405763126852009-10-13T05:08:00.000-07:002009-10-13T05:11:15.340-07:00

добра/лоша/нежнамн ме впечатли.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-48345674388855315892009-10-12T10:00:00.000-07:002009-10-12T10:11:20.504-07:00

*Бях влюбена в косата му. Докосвах я хипнотизирано – нямаше значение дали е мръсна или чиста, твърда или мека. Заравях пръсти в нея и усещах допира чак в слабините си. Имаше огромна сила в тази негова коса. Понякога се чудя дали щях да го обичам, ако я нямаше. Дългите кестеняви кичури, почти руси по крайчетата бяха магически, вечно изплъзващ се фетиш. Събирах ги с ръце на опашка, после на кок,

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-70217686628135139632009-10-08T22:54:00.001-07:002009-10-12T11:14:12.352-07:00

As Above So Below. Това прочетох скоро върху едно шишенце. Каквото горе, такова и долу. Каквото отвътре, такова и отвън, ако го перифразирам малко.Гледам себе си отвън - работя, срещам различни хора, танцувам, смея се, излизам на по питие, купувам си дрешки и дрънкулки, пея си и се шегувам. Перфектната цветна фасада за вътрешния мрак, в който обитавам от доста време насам. Мрак с красиви дрехи и

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-73396410655637896312009-10-07T09:14:00.001-07:002009-10-07T09:14:46.891-07:00

Кроасани. Обичам ги съвсем пресни – още топли, но не горещи. Хрупкави отвън, но меки отвътре. Уханието им изпълва въздуха с очакване. В него се усеща житото преди брашното, млякото преди маслото, срещата на кокошката и петела преди яйцето. Всичко е там – под хрупкавата коричка. Обичам ги солени. Обичам ги сладки. Някои са с обикновено сирене, други със френско, с ягодов конфитюр или ванилов

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-5007605641468166852009-09-30T07:24:00.000-07:002009-10-10T06:19:51.294-07:00

Днес минах покрай един детски магазин, на вратата на който беше написана голяма бележка:ВИДЕОКАМЕРИ ЗАПИСВАТ НЕПРЕКЪСНАТО!Моля, усмихнете се:)))))усмихнах се:D

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-52748529711541413492009-09-28T22:52:00.001-07:002009-11-21T10:07:20.425-08:00

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-90295902624401085502009-09-27T23:54:00.000-07:002009-09-28T00:06:56.420-07:00

Не успявам да се асоциирам с концепцията на повечето ми приятели, че моловете били гадни. На мен ми действат успокояващо и заземяващо. Когато ми е тъжно и имам чувството, че изпадам от реалността мола ми служи вместо розово хапче. В моловете струи изобилие, всичко е цветно и лъскаво, подредено и внушаващо лукс, комфорт и вечност. Сякаш от невидими колони на ултразвукова честота се излъчва

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-42777034305764419572009-09-27T02:41:00.001-07:002009-09-27T02:44:14.055-07:00

Сдобих се с прахосмукачка! Не прахосмукачка, а богинята на прахосмукачките. Космическа паркетоизтръгвачка. Освен това е красива - малка, тъмночервена и с цветенца по капака. Вики каза 'не е важно да е красива, важното е да смуче'.А тая, бате, как смуче!!!

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-87580483393830275842009-09-24T13:02:00.000-07:002009-11-07T08:32:09.166-08:00

Напоследък много се впечатлявам от изречения. Виждам ги в книга, в нета, или чувам някой да ги казва. Впечатлявам се и после ми се иска да си ги спомням. Има една книга на Иън Макюън ' Събота'. Като цяло не можа да ме хване, но някои изречения...Днес ми хрумна да започна да си ги събирам. За когато ми стане тъпо или тъжно да си ги чета. Макар от някои от тях вероятно ще ми става и по-тъжно. Но

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-55459331004650121832009-09-16T00:18:00.001-07:002009-09-16T00:18:50.547-07:00

Късите разкази.Кратките връзки.Празните пространства.Ефирното зелено на пролетни листа.Дългите обеди.Есенната цветна тишина.Несподелените любови.Шарените камъчета по брега.Обичам да ходя на кино сама.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-4207682899994676932009-09-14T11:13:00.000-07:002009-09-14T11:14:21.926-07:00

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-17408486634283026842009-09-11T02:08:00.001-07:002009-09-11T02:15:30.808-07:00

Няколко думи, които нося винаги с мен, разпечатани на малко листче хартия и скромно прибрани в портмонето ми (вероятно най-ценното нещо там):The Guest HouseThis being human is like guest house.Every morning a new arrival.A joy, a depression, a meanness,a momentary awareness comesas an unexpected visitor.Welcome and entertain them all!Even if they're a crowd of sorrowswho violently sweep your

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-28608904140796849932009-09-09T07:45:00.000-07:002009-09-09T07:48:21.640-07:00

Асистентствам на зен група за осъзнаване ‘Who is in - Awareness Intensive’. Намираме се в къща в Бояна, участниците спят в залата, а за мен и двама други асистенти е отредена една стая в пристройка към къщата. Стая, в която, както ме уведомява Вани, имало духове. Ммм, духове, ама друг път. Има изключително много прах и мърсотия, неотварящи се прозорци и мърляво легло, но чак пък духове. Все пак

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-83740032168613812702009-09-09T07:43:00.000-07:002009-09-09T15:23:22.691-07:00

Нощ, в която заспиваме рано – към три сутринта. Легнали сме си далеч преди това, но този разказ е за сън, а не за любов. Или поне не само. Иван заспива изтощен, а и аз вече изпадам от състоянието на будност, когато Жму се намъква в леглото непоколебимо решена да си намери най-топлото и най-голо място, където да се гушне. След продължителна разходка успява да се шмугне под чаршафа ми и да се

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-42968836791654523062009-09-09T05:49:00.000-07:002009-09-09T05:58:02.934-07:00

Едно от най-докосващите, красиви и директно потапящи ме в тишина неща, които някога съм чела:'Богът на малките нещаНашата къща има чудесен двор с много поезия в него под формата на изящни мини палми, рододендрони и липса на градински джуджета (те са на екскурзия до Виена). Но най-поетичното в двора е ефирното колибри, което идва всеки ден да смуче от цветчетата на храстите. Колибрито е малко като

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-53078444811785122122009-09-06T11:34:00.000-07:002009-09-06T12:58:40.167-07:00

Не е нужно всичко да става веднагакогато имаме безкрайност,когато в нас присъстват необятности от време и пространство.Независимо какво се случва,да съм тук е моето първично тайнство.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-91489865238050426712009-08-31T12:47:00.000-07:002009-08-31T15:22:31.323-07:00

Тя е слънце и луна,танц през пелена от дъжд.Лека като пролетта,тежка като камъни върху гърба.Сгърчена от страх е смела,цветно птиче в клетка от мъгла.Ще те разсмее, развълнува и разлее. А после ще е разпиляна, тъжна, истерична.От болка ще ти се усмихва,а в любовта си ще немее.До мазохизъм ще се мрази.До уши ще се обича.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-47924249539755508732009-08-27T13:40:00.000-07:002009-09-06T12:55:54.964-07:00

Има едни такива първични реакции, дето изскачат преди да си помислил. Натиска ти някой бутончето и бам, всяка адекватност и мисловна дейност се изпаряват. И то не просто се изпаряват, ами все едно никога не ги е имало. Ей от такива случки научавам разни интригуващи работи.Вървя си аз с новата си супер секси рокля по улицата отстрани на Полиграфическия. Не съм си сложила сутиен да не развалям

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-64733060587757239062009-06-22T10:18:00.000-07:002009-08-24T12:20:30.778-07:00

Страшен фест щяло да има в Борисовата през юни, 3 дни, готина музика, най-яките мъже* щели да са там и нямало как и ние да не идем. С тези думи Дидката анонсира бъдещото събитие и завърши тирадата в духа на няма-не-искам, няма-недей. Какво да правим, съгласихме се. Оказа се обаче, че Tricky го изпускаме по независещи от нас причини, и си избрахме втория ден - с Roots Manuva. Кой e той аз не знаех

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-18958497255677785872009-06-13T11:25:00.000-07:002010-02-09T02:01:41.022-08:00

Родителите ми ремонтират апартамента си и ме помолиха да отида да разчистя шкафа в старата ми стая. Шкафа с листове, папки, списания, кутийки разни. Цялото ми студентстване - от безмислени по-безмислени лекции, реферати и други ненужности. Щях да се радвам ако разделното събиране на отпадъци наистина функционираше. Трупам ги на купчини като хвърлям по-едно око тук и там. Както си ровя попадам на

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-61752674906700687412008-12-29T15:15:00.000-08:002010-01-02T06:47:39.767-08:00

Нежност. Трепти в тялото ми на своята си честота и ме гъделичка по петите. Още е едва обяд, остават хиляди часове до вечерта, когато ще те видя. Мъничко съм нетърпелива и мъничко ми е тъжно. Вечерям сама – вкусно е, а и в стомаха ми вече тлеят приятните въгленчета на очакването. Вървя бавно, не бързам да стигна. Приласкавам топлината и вълнението, галя ги и ги пазя крачка след крачка. Вече те

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-12259544094261890642008-12-15T12:17:00.000-08:002009-09-06T12:53:43.387-07:00

Ах, колко искам.Точно колкото не искам.Стига само да те виждам.Да те разпознавамв различните лица.В различни нощи.И пак да се отдалечавам.

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-59929166448256079082008-12-13T11:45:00.000-08:002010-01-02T06:51:49.079-08:00

Вече от 20 години спя на една и съща възглавница и подозирам, че не искам да знам какво точно има вътре. Мисля да си купя вече нова. Навън е твърде студено да обикалям по магазините и прибягвам до любимия гугъл. Правя грешката да напиша просто ‘възглавница’ и се вдълбавам в резултатите. Не съм и подозирала какво разнообразие има – силиконови, латексови (!?), пухени и какви ли още не. Най-мразя да

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1867351478014410625.post-35402817779966795422008-12-02T11:26:00.000-08:002009-09-06T12:49:52.804-07:00

В стаята ми долитат звуци отвън – шум на мотор, кучешки лай, далечни, немощни щурци - лепкавото бръмчене на града. Уличните лампи светят в прозорците. Усещам как подозрението пораства в мен. Лекичко размърдва пипалата си и ме жегва като медуза в прозрачно море. Кара ме да стоя нащрек, да внимавам във всяка секунда, дума и поглед. Не вярвам. Не ти вярвам. Приличаш ми на огромен паяк, на подвижни

petyahttp://www.blogger.com/profile/16083555410010773537noreply@blogger.com0