Вечер

След двадесет години ти и аз ще живеем в къща с градина. По дърветата ще висят хартиени фенери, които ще хвърлят причудливи сенки в тъмното. Може би ще ги забелязваме, може би не. След вечеря ти най-вероятно ще гледаш телевизия, а аз ще чета книга на верандата. На някое дърво ще почуква кълвач, а щурците ще припяват от дълбините на двора. Ако имаме късмет, предаването ти ще свърши рано, а моята книга няма да се окаже чак толкова интересна. И тогава, може би, ти ще донесеш по чаша вино и ще поседим заедно на верандата, слушайки песента на тишината. Когато се погледнем, ще виждаме другия какъвто е - след двадесет години няма да са останали много тайни. Ако сме съумели да обуздаем ежедневието в себе си няма да е толкова важно какво казваме или не казваме. Стига да намираме време всеки ден да помълчим заедно.

Sunflower

Карти на масата

Нередактираната версия на самата мен никак не се церемони. Цели се в прав текст между очите и стреля. Важно й е да е наясно. Дори това да означава да каже твърде много или нещо не съвсем на място. Дори забелязвам, че е започнала да не се интересува какво ще си помислят за нея. Понякога прекалява, но хубавото е, че провокира и останалите да показват нередактираната част от себе си и става...абе хубаво става. С две думи, харесвам я.

Ваканция

- Пете, да си вземем по една тортичка, а? Все пак на ваканция си..
- То, Гери, ваканция, ама както върви ще се върна с едно 2-3 кила отгоре от ваканция и какво ще ги правя после?
- Ми как какво - ще се грижиш за тях, ще ги къпеш, ще ги мажеш с крем, ще ги обличаш, извеждаш, ще им купуваш питиета, ще им намираш приятелчета..
- Ааа, да, да, и докога така?
- Е, докога, докога - докато не срещнеш някой, заради който така ще се разсееш, че ще ги изгубиш някъде...

Who needs love?

Tази песен се е забила в главата ми и не иска да се маха вече трети ден. Задава неудобни въпроси. Кара ме да я слушам постоянно, но и това не й стига. Иска да пиша за нея. Иска да й отговоря. Иска да си отговоря. Иска да й кажа 'аз'. Иска да се провикна от прозореца, да изтичам на улицата и да изкрещя 'аз, аз, аз'.

Не й отговарям. Още не.

Всекиму своето

Миналата година по време на Spirit of Burgas Дидката се качила на едно такси от автогарата към хотела. Имало задръстване. Шофьорът я заговорил за задръстването. Дидка казала 'Ами да, то сега заради концертите има ужасно много хора'. Шофьорът казал 'Да, много концерти, много нещо, Ивана, Галена, Слави, направо е лудница'.