Думи

Не ми се говори. Не искам да обсъждам, да анализирам, да се чудя. Не искам съвети, не искам тълкувания. Толкова е изкушаващо да започна да интерпретирам този жест или онази дума. Толкова е привлекателно да си измисля история и да й повярвам. Никой от нас няма представа какво всъщност мисли или чувства човека отсреща. Искам да постоя с тази неизвестност. Искам неизвестността сама да дойде при мен и да ми разкаже за себе си. Дотогава ще мълча.

Вечер

След двадесет години ти и аз ще живеем в къща с градина. По дърветата ще висят хартиени фенери, които ще хвърлят причудливи сенки в тъмното. Може би ще ги забелязваме, може би не. След вечеря ти най-вероятно ще гледаш телевизия, а аз ще чета книга на верандата. На някое дърво ще почуква кълвач, а щурците ще припяват от дълбините на двора. Ако имаме късмет, предаването ти ще свърши рано, а моята книга няма да се окаже чак толкова интересна. И тогава, може би, ти ще донесеш по чаша вино и ще поседим заедно на верандата, слушайки песента на тишината. Когато се погледнем, ще виждаме другия какъвто е - след двадесет години няма да са останали много тайни. Ако сме съумели да обуздаем ежедневието в себе си няма да е толкова важно какво казваме или не казваме. Стига да намираме време всеки ден да помълчим заедно.