сряда, 21 юли 2010 г.
Думи
Не ми се говори. Не искам да обсъждам, да анализирам, да се чудя. Не искам съвети, не искам тълкувания. Толкова е изкушаващо да започна да интерпретирам този жест или онази дума. Толкова е привлекателно да си измисля история и да й повярвам. Никой от нас няма представа какво всъщност мисли или чувства човека отсреща. Искам да постоя с тази неизвестност. Искам неизвестността сама да дойде при мен и да ми разкаже за себе си. Дотогава ще мълча.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар