Изкушението

Да се върна назад. При старото, за което няма нужда да се боря. И не искам. Онова удобното, за което ми е все едно. То няма остри ръбове и неочаквани ъгли. Отдавна вече не работи, не се развива, не расте. Ръждясала капсула, в която да пропълзя, за да се скрия. Да се почувствам в спряла, окована безопасност. Добре познатото по-малко зло. Всеки път, когато новото кара краката ми да треперят и корема ми да се гърчи, ми се ще да се затичам. Назад. За да избегна. Евентуалната болка. Потенциалното щастие. Възможното всичко.

Изкушение. На което ще устоя.