' - Изглежда, някой ти е дал прах от сушен гущер - рече тя. - Чувала ли си за това? Намират два гущера, оставят ги да се съешат и точно когато ще се излеят техните ин и ян течности, ги разделят. После ги поставят в отделни фурни и ги изпичат. Желанието им един за друг е толкова голямо, че димът от единия търси дима от другия, независимо колко отдалечени са фурните. След това ги смилат на прах. Говори се, че този прах е непобедим.' ('Последната наложница'/Л. Даунър)
Гущерски прах, значи. А аз си мислех, че е шарена сол...
вторник, 24 август 2010 г.
неделя, 22 август 2010 г.
сряда, 21 юли 2010 г.
Думи
Не ми се говори. Не искам да обсъждам, да анализирам, да се чудя. Не искам съвети, не искам тълкувания. Толкова е изкушаващо да започна да интерпретирам този жест или онази дума. Толкова е привлекателно да си измисля история и да й повярвам. Никой от нас няма представа какво всъщност мисли или чувства човека отсреща. Искам да постоя с тази неизвестност. Искам неизвестността сама да дойде при мен и да ми разкаже за себе си. Дотогава ще мълча.
неделя, 18 юли 2010 г.
Вечер
След двадесет години ти и аз ще живеем в къща с градина. По дърветата ще висят хартиени фенери, които ще хвърлят причудливи сенки в тъмното. Може би ще ги забелязваме, може би не. След вечеря ти най-вероятно ще гледаш телевизия, а аз ще чета книга на верандата. На някое дърво ще почуква кълвач, а щурците ще припяват от дълбините на двора. Ако имаме късмет, предаването ти ще свърши рано, а моята книга няма да се окаже чак толкова интересна. И тогава, може би, ти ще донесеш по чаша вино и ще поседим заедно на верандата, слушайки песента на тишината. Когато се погледнем, ще виждаме другия какъвто е - след двадесет години няма да са останали много тайни. Ако сме съумели да обуздаем ежедневието в себе си няма да е толкова важно какво казваме или не казваме. Стига да намираме време всеки ден да помълчим заедно.
вторник, 29 юни 2010 г.
неделя, 27 юни 2010 г.
Карти на масата
Нередактираната версия на самата мен никак не се церемони. Цели се в прав текст между очите и стреля. Важно й е да е наясно. Дори това да означава да каже твърде много или нещо не съвсем на място. Дори забелязвам, че е започнала да не се интересува какво ще си помислят за нея. Понякога прекалява, но хубавото е, че провокира и останалите да показват нередактираната част от себе си и става...абе хубаво става. С две думи, харесвам я.
Абонамент за:
Публикации (Atom)