Everyday li(f)e

When does a lie start? First thing in the morning when you wake up? Moving out of bed. Going to the toilet. Stepping out of the door and down the staircase. Throughout the day.
People carry their lies like clothes. Some are wearing a tiny hat on top of their heads. Some are having it as underwear. Some are having long heavy coats. Some are wearing their lies as accessories to make their outfit more attractive. Some have their lies as small buttons – never actually noticing their existence. So attracted we are to our lies that staying naked seems impossible. Try going out to the liars’ nude beach. You’ll find nothing like that.
Lies are like commodities. There are cheap ones – these you can find on every corner. There are also truly expensive ones – you believe them so deeply that they can be bought as truths.
Lies can be like vehicles. Are you driving a bicycle or you are enjoying a private airplane?

Can you walk on your bare feet, naked, carrying nothing like shopping bag?

Не е лесно

Любовта е свързана с решението да допусна другия до себе си, да премахна защитните си механизми, да изоставя недоверието си, да се осмеля да се откъсна от строгите си идеи заради него и да взема решение да открия какъв е, как се държи и как мисли, без да се опитвам да го накарам да мисли като мен или да прави това, което аз искам. Свързана е с това да не се насилвам да бъда такава, каквато предполагам, че той иска да бъда. (via Надежда Тодорова)

Дъждовна гора

Винаги ми е било чудно как така на пустинята й липсва дъжда? В пустините вали ли изобщо? Тоест, ако не вали, то пустинята няма как да знае какво е дъжд, за да й липсва. Не така обаче стоят нещата тук. На мен дъжда ми липсва както би липсвал на една дъждовна гора. Тъй като те (дъждовните гори) и аз знаем какво е да танцуваш с дъжда. Има дни в които хич не се сещам...или почти. Но днес липсата ме е захапала още от сутринта и до момента почти ме е изгризала. Както и да е, в прогнозата засега не се казва кога ще изгрее слънцето на моята улица...ъм, имам предвид кога ще завали. Дъждът. Или, по-точно, ти.

Гущер на фурна

' - Изглежда, някой ти е дал прах от сушен гущер - рече тя. - Чувала ли си за това? Намират два гущера, оставят ги да се съешат и точно когато ще се излеят техните ин и ян течности, ги разделят. После ги поставят в отделни фурни и ги изпичат. Желанието им един за друг е толкова голямо, че димът от единия търси дима от другия, независимо колко отдалечени са фурните. След това ги смилат на прах. Говори се, че този прах е непобедим.' ('Последната наложница'/Л. Даунър)

Гущерски прах, значи. А аз си мислех, че е шарена сол...

Stand still. Breath in...

Думи

Не ми се говори. Не искам да обсъждам, да анализирам, да се чудя. Не искам съвети, не искам тълкувания. Толкова е изкушаващо да започна да интерпретирам този жест или онази дума. Толкова е привлекателно да си измисля история и да й повярвам. Никой от нас няма представа какво всъщност мисли или чувства човека отсреща. Искам да постоя с тази неизвестност. Искам неизвестността сама да дойде при мен и да ми разкаже за себе си. Дотогава ще мълча.