(Без)крайности

Тя е слънце и луна,
танц през пелена от дъжд.
Лека като пролетта,
тежка като камъни върху гърба.
Сгърчена от страх е смела,
цветно птиче в клетка от мъгла.
Ще те разсмее, развълнува и разлее.
А после ще е разпиляна, тъжна, истерична.
От болка ще ти се усмихва,
а в любовта си ще немее.
До мазохизъм ще се мрази.
До уши ще се обича.