Най-хубавата приказка, писана някога за малкото Пете!
http://fairygerry.blogspot.com/2010/03/blog-post_29.html
Ех, Гери, Гери, струваше си чакането:D
вторник, 30 март 2010 г.
неделя, 28 март 2010 г.
Празник
Вчера празнувахме 30 години от сватбата на майка ми и баща ми и 6 месеца откакто брат ми и приятелката му са заедно. Аз лично също празнувах и 2 години откак се разделих с Веско. И ще е лъжа, ако кажа, че това не е повод за празник.
събота, 20 март 2010 г.
Въпрос на перспектива
Един ден дойде един съученик при мен (бяхме втори клас) и ми каза обвинително ‘Косьо и Иво се бият за теб на двора!’. Косьо и Иво бяха момченцата, които харесвах - и двамата, защото не можех да реша кой повече ми харесва. При което аз седнах на земята и ревнах. Дойде другарката и ме попита защо плача. Аз й казах, а тя се запревива от смях и каза ’Ама Пете, няма за какво да плачеш, това е много хубаво’. Лошото е, че оттогава никой не се е бил за мен. Което почти ме кара да седна на земята и да ревна.
A wild and dangerous opinion of her own!
...и бонус коментар от Тамасо:
Пете, не бой се - и да си посещавала университет въобще не ти личи :):) :*
А и съм те виждал да се лигавиш с Манчо*...
*който макар отдавна да не може да се нарече kitten, си е котка по всички възможни критерии.
неделя, 7 март 2010 г.
it's sunday i'm in love
Сиви дървета и синьо небе
шареният свят в главата ми
понякога е в черно-бяло
като стара лента,
като любимия ми шал.
Ръждясала стара кола
и забравена първа любов
на една квартална улица
в неделя.
шареният свят в главата ми
понякога е в черно-бяло
като стара лента,
като любимия ми шал.
Ръждясала стара кола
и забравена първа любов
на една квартална улица
в неделя.
Mamihlapinatapei
Днес, точно в 11:34 сутринта, получих остър пристъп на внезапна романтика, причинен от един поглед, който далеч не е първи, но още не е събрал смелост да се превърне в нещо повече. Погледът принадлежи на човек, когото не познавам, но когото срещам всяка седмица по няколко пъти. И всеки път се поглеждаме за части от секундата. Днес обаче частите се превърнаха в цяла секунда, две, три... и така докато не усетих как всеки миг ще се изчервя като 14-годишна и не отклоних очи към безкрайно интересния под. На езика на Tierra del Fuego (което е един архипелаг до най-южната част на Южна Америка) има една дума Mamihlapinatapei – означава ‘безмълвния, но изпълнен със значимост поглед, разменен между двама души, всеки от които желае да започне нещо, но се колебае да направи първата крачка’.
Не знам кой ще намери смелост да направи тази първа крачка, но знам, че ако нещото е толкова силно, колкото го усетих днес, то ще открие начин да се случи.
Не знам кой ще намери смелост да направи тази първа крачка, но знам, че ако нещото е толкова силно, колкото го усетих днес, то ще открие начин да се случи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)