събота, 20 март 2010 г.
Въпрос на перспектива
Един ден дойде един съученик при мен (бяхме втори клас) и ми каза обвинително ‘Косьо и Иво се бият за теб на двора!’. Косьо и Иво бяха момченцата, които харесвах - и двамата, защото не можех да реша кой повече ми харесва. При което аз седнах на земята и ревнах. Дойде другарката и ме попита защо плача. Аз й казах, а тя се запревива от смях и каза ’Ама Пете, няма за какво да плачеш, това е много хубаво’. Лошото е, че оттогава никой не се е бил за мен. Което почти ме кара да седна на земята и да ревна.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
:)това ми напомня на 1 френски или италиански (мисля) филм, който гледах преди доста години. никаква податка нямам в спомените за името му обаче. ставаше въпрос за момиче, което беше много влюбено в 2 момчета. при това когато се запознаха, те 2мата много си допаднаха. нямаше ревност, имаше допадане. заговориха си на разни теми и момичето направо го забравиха. а то така и не можеше да избере кого от тях да предпочете. познай какво стана накрая? - докато 2мата пак си говореха в стаята, тя се хвърли от балкона.
хич не казвам, че случаят е същият, нали:). просто ми напомни за филма. често се опитвам да се сетя как се казваше.
не го знам този филм, но не ще да е бил много весел. не се получават това с числото три обикновено, ама като си на седем не мислиш за тия работи:))
Публикуване на коментар