Вечер

След двадесет години ти и аз ще живеем в къща с градина. По дърветата ще висят хартиени фенери, които ще хвърлят причудливи сенки в тъмното. Може би ще ги забелязваме, може би не. След вечеря ти най-вероятно ще гледаш телевизия, а аз ще чета книга на верандата. На някое дърво ще почуква кълвач, а щурците ще припяват от дълбините на двора. Ако имаме късмет, предаването ти ще свърши рано, а моята книга няма да се окаже чак толкова интересна. И тогава, може би, ти ще донесеш по чаша вино и ще поседим заедно на верандата, слушайки песента на тишината. Когато се погледнем, ще виждаме другия какъвто е - след двадесет години няма да са останали много тайни. Ако сме съумели да обуздаем ежедневието в себе си няма да е толкова важно какво казваме или не казваме. Стига да намираме време всеки ден да помълчим заедно.