Колело

Днес е един от онези дни, в които нищо не ми се прави. Навън е мъгливо и сиво, а есенните цветове вече избледняват. Отвътре ми е горе-долу същото. На плота в кухнята лежи връзка броколи, а на монитора има отворени рецепти за готвене на броколи. Но на мен не ми се готви. Не ми се и яде. Смътно ми се пуши, но не мисля, че това ще оправи нещата. Тъжен ден, в който съм безсилна пред разстоянията вътре в мен, които не могат да бъдат прекосени със самолет, а само с колело. Сега обаче колелото ми седи забравено на балкона, покрито със стария ми зелен шал и чака по-добри времена с надеждата, че все някога ще се науча да го карам.