Петя и движението

Избрани моменти от сблъсъците ми с пазителите на закона за движение по пътищата:

I. За обратните завои и мързела

Късно вечерта е, коли няма, а аз като трудолюбива пчеличка отивам към офиса да доработя. Правя си забранения обратен завой точно пред офиса и ха, на ъгъла куки.
- Здравейте госпожице, бла-бла-знаете-ли-защо-ви-спирам-тъпотии.
- Знам - казвам, защото вече ми е писнало да се правя на наивна, тъпа, изненадана женичка с цел избягване на възмездие от страна на закона.
- Ще ви пишем акт.
- Пишете - отговарям отегчено.
- И като знаете, че е забранено, защо го направихте този обратен завой?
- Защото вече е 10ч, няма нито една кола и не преча на никого.
Тук събитията взеха изненадващ обрат, защото полицаят ме погледна като че ли съм му изневерила в първата ни брачна нощ със сестра му, отдръпна се от мен погнусен и каза, че заради тази реплика нямало да ми пише акт. Отиде си до колата и ми обърна гръб, докато колегата му (не знам точно като доброто или лошото ченге се изживяваше) дойде да ми обясни колко съм обидила другия. Всичко хубаво, само не разбрах защо имаше нужда да прикриват очевидния си мързел с някаква обидена чест?!

II. Жълто

Класическа ситуация, минавам на жълто, след светофара патрулка, спират ме.
- Здравейте госпожице, знаете ли защо ви спираме?
- Не.
- Минахте на жълто.
- Да.
- Минаването на жълто е забранено.
- Не, не е.
- Госпожице, според закона за движението по пътищата преминаването на жълто е забранено.
- Не, не е. На мен инструктора ми каза, че може да се минава на жълто.
Служителят на реда ми хвърли един отчаян поглед, не можа да реши тъпа ли съм или му се подигравам, реши, че съм тъпа и ме пусна да си ходя. Не се постарах да му поправя впечатлението.

III. Не дотам странна случка с куки през нощта (едноактна пиеса)

Действащи лица:
Аз
Органът на реда (ОР)
Колегата в колата - също орган на реда (КК)

Вечер. Софийска улица. Двойка органи на реда в бяла патрулка спират малка черна кола.

ОР (почуква на стъклото): Добър вечер, сержант XYZ от 000 полицейско управление. Вашите документи и документите на колата, моля.
Аз (подавам ги, като в другата си ръка държа мобилен телефон): Един момент. Заповядайте.
ОР: Единият ви фар не свети, елате да видите.
Аз (излизам): Вярно. Не свети. Съжалявам, не съм забелязала. Ще го оправя.
ОР: Знаете ли, че боравенето с мобилен телефон е забранено?
Аз: Не съм говорила по телефона. Взех го, за да изключа музиката, когато ме спряхте.
ОР: Не съм казал, че сте говорили. Дори държането на мобилен телефон е нарушение.
Аз: И при спрял автомобил ли?
ОР (поглежда ме косо): Идете при колегата в колата.
Аз (усмихвам се): Добър вечер.
КК: Много чаровна усмивка имате, госпожице. Какво правите тук?
Аз: Бях на гости.
КК(също се усмихва): Чудесно, а после къде отивате?
Аз: Вкъщи.
КК (хитро): И с какво се занимавате?
Аз: Преводач съм.
КК (гледа ме изпитателно): Ще трябва да ви пиша акт.
Аз: Заради фара ли?
КК(внушително): Да. И ще трябва да спрем колата от движение до отстраняване на неизправността.
Аз: А как се очаква да отида до сервиза и да отстраня неизправността, ако колата е спряна от движение?
КК: Ще можете да шофирате с протокола.
Аз: Добре.
КК: Друг път писали ли са ви акт?
Аз: Писали са ми.
КК (с надежда): А точки взимали ли са ви?
Аз: Не са.
КК (разочаровано): Хм, не са. Е сега ще ви вземат.
Вдигам рамене и не казвам нищо.
КК: Никак не ми се иска да ви пиша акт. Ей сега написах един. Вижте го колко е подробен. (вади гъсто изписан протокол).
Аз: Ами щом не искате, не ми пишете.
КК: Е, това вие го решавате.
Аз: Аз? Мислех, че от вас зависи.
КК (замислено): И какво ще правим сега?
Аз (правя се, че не разбирам): В смисъл?
КК (очаквателно): Ами може с колегата пием по едно кафе за ваше здраве…
Аз: Не.
КК (учудено): И защо не?
Аз (с обезоръжителна усмивка): Ей така, заради идеята.
КК (невярващо): И ще плащате глоба и ще оставите да ви вземат точки?
Аз (с интерес): Каква глоба и колко точки?
КК (с възвръщаща се надежда): Това не го решавам аз.
Аз: Е, все пак имате представа. Кажете ми, колко ще ми излезе идеята?
КК: Най-малко 30 лв и 5 точки.
Аз (решително): Ще се прежаля. Пишете акта.
КК (изумено): Ама вие сериозно ли?
Аз: Напълно. Пишете.
КК (изглежда дезориентиран и се колебае. После пъха документите в калъфчето и ми ги подава): Заповядайте, можете да си вървите, правим ви жест.
Аз: Благодаря, довиждане.

КК гледа след мен (вероятно)с широко отворени очи и клати леко глава. Аз си влизам в колата, паля я и си мисля, че трябваше да го насиля да ми напише акта. Ей така, за пример и назидание. Но дори аз не съм толкова принципна, а и не ми се чака по опашки. Въздъхвам и потеглям.