Teeny Tiny – История на порастването

Вследствие на петдневното ми полу-общуване с тийнейджъри покрай превеждането на един семинар ме налегнаха спомени от моито собствено мрачно средновековие, известно още като teen age. Като се връщам към това време и пред очите ми са само кратки филмчета, фрагменти, случки. Цялото някак ми се губи.

12
Лято е и малкото ми приятели са заминали някъде. Почти три месеца прекарвам вкъщи, заровена в книги и измъчвана от задавящо чувство на самота и незначителност.

13
Отиваме за първи път на детска дискотека. Оглеждам се и се чувствам крайно неадекватна – всички са облечени по-добре от мен, по-красиви са, танцуват по-хубаво.

В училище един съученик ни казва, че членовете на любимата ни група East 17 са умрели в самолетна катастрофа. Аз и двете ми приятелки се разплакваме в час по музика. Сред сълзи и сополи оплакваме своите изгубени любими. После се оказва, че ни е излъгал, но остатъка от годината цялото училище ни се подиграва. Нямам търпение 7-ми клас да свърши и да се махна от там. Животът е ад.

Всичко е под съмнение – дрехите ми, косата ми, тялото ми. В собствените си очи изглеждам гротескно, облечена съм в ужасни дрехи и съм стеснителна до болка. Вечер гледам My So-Called Life по Нова.

На рожден ден на моя приятелка пием джин. И после още джин. Аз не помня тази случка, но майка ми и баща ми разказват как един съученик ме е домъкнал до вкъщи, звъннал на вратата и получленоразделно се представил, поздравил и ме предоставил на техните грижи. След което аз съм изломотила нещо и съм се блъснала в стената в коридора. След тяхната покана да се събличам и да си лягам послушно съм си съблекла всичко освен гащите, подредила съм си дрешките в кръгче на пода и съм си легнала в средата му. Първото, което помня е, че се събудих през нощта с мисълта, че умирам и най-вече, че да умра е за предпочитане пред това да се чувствам по този начин. Заклевам се никога да не пия.

14
В ново училище съм. Кошмарно е. Повечето ми съученици изглеждат непоносимо готини, а аз се чувствам като последната изпаднячка. Дни наред отказвам да ида на училище, засядам на вратата и плача, а майка ми ми пише извинителни бележки ‘по домашни причини’, търчи до поликлиниката за медицински бележи от позната лекарка и ми обяснява, че това ще мине и един ден ще се смея като си спомня. Аз не й вярвам.

В квартала започваме да се събираме и аз се влюбвам в Коко - същото момченце, в което бях влюбена в детската градина, но което след това бях позабравила (заради други момченца). Всяко излизане е повод за вълнение, стомашни болки и хиляди драми. Всеки път излизам с надеждата ‘той’ да е там. Той обаче не проявява ни най-малък интерес към моята особа. През седмица се заклевам, че вече край, но не ми се получава.

Всичките ми приятелки вече са правили секс, някои от тях с повече от един, а аз още не съм се дори целувала. Чувството за неадекватност и непривлекателност ме побърква. Макар да забелязвам, че много момчета ми обръщат внимание, питат за мен, когато ме няма и дори ми ‘предлагат да ходим’, аз отказвам да повярвам, че не съм последна грозница, която не представлява интерес за никого.

Един ден двете ми най-добри приятелки казват, че аз съм най-красивата от нас трите. Тотално не се съгласявам, но червейчето на съмнението е посято. Прибирам се вкъщи и дълго се гледам в огледалото.

15
На 15-тия ми рожден ден правим гигантски купон у едно момче от квартала, който бива разтурен от намесата на полицията и се преместваме в по-камерен състав в друг апартамент. Там се престрашавам да поканя Коко да танцуваме (Metallica, Nothing Else Matters, разбира се) и о, най-сетне първа целувка. Не помня много от нея поради изпития алкохол, но помня невероятното чувство, че чакането си е струвало и това е човека, който искам да запомня в тази роля.
(Първата ни целувка за жалост остана и последна).

Цяла година преследвам Коко, страдам и се терзая от неговото безразличие. Утешавам си мъката с други, обаче не е същото. За секс изобщо не си мисля, никой от хората не ми е достатъчно интересен, за да ми се прииска нещо повече от случайно натискане на някой купон.

Събираме се у Милен, тогавашното ми ‘гадже’. Той има полупразен апартамент на последния етаж на една сграда, където можем да се вихрим. Гледаме порно в хола или играем на ‘подаръци’ и ‘истината или се осмеляваш’ на леглото в миниатюрната спалня, където накрая всеки се целува със всеки.
(Понякога много ми липсват тези моменти)

16
В кварталната ни компания нещата се скапват, някои хора започват да се друсат, заяждаме се за глупости и ни става все по-безинтересно заедно. С най-добрата ми приятелка Албена си намираме нова компания и спираме да излизаме в квартала. Тя се забива с едно момче, а ние залагаме дали ще издържат заедно седмица или две. Аз залагам на пет дни.
(В крайна сметка остават заедно пет години).

В училище нещата започват да се нормализират, намирам си приятели и там. Успявам да се влюбя в един младеж от горните класове. Преследваме него и приятелите му по коридора. Един поглед от негова страна дава храна за обсъждане за седмици наред.
(Години по-късно се запознах с един от най-добрите му приятели тогава, който каза, че изобщо не са забелязали нашите възторжени погледи, и всъщност съществуването ни изобщо, ха).

17
С Дидката и Поли отиваме в Созопол. Сами. Радост и пиянство. Една вечер в Кънтри клуба (по-онова време най-якото място в Созопол) ни налазват някакви. Общо взето злета, но в тоя момент сме пияни и дружелюбни, така че whatever comes дето се вика. По едно време се оказва, че танцувам с едно от злетата или по-скоро аз се опитвам да не се свлека на пода и всякаква опора е добре дошла, а той се опитва да ми олигави врата. В този момент поглеждам нагоре към стълбите и виждам най-якия пич ever. На всичкото отгоре не спира да ме гледа. Изтрезнявам за около секунда, избутвам злето настрани, качвам се на стълбите и заставам до пича. Това е то любовта от пръв поглед. Останалата част от морето или бях с него или блеех на плажа отнесена в мечти по него. И за цялата тази една седмица въпросният младеж (казваше се Митко) само ми държа ръката и не ме целуна нито веднъж. Последната вечер като се разделяхме го попитах защо. Каза ‘Защото още не те познавам, а бих искал да те познавам преди да те целуна’. Най-великата pick-up фраза на всички времена. Момчета, гледайте и се учете. Излишно е да казвам, че прекарах цялото лято в мечти по него (той щеше да се върне в София през септември).

И се върна в София през септември. Обади ми се да се видим, а аз като пълна кифла реших да се правя на важна и му казах да ми се обади на следващия ден на обяд, за да се разберем ‘защото имам една среща утре и да видя как ще наместя нещата’. Естествено аз не му бях поискала телефона, щото, нали, съм голямата работа. На следващия ден засядам да чакам телефона да звънне още от 10 ч, като през 5 мин проверявам дали работи. Работеше. До 12 без нещо. В 12ч от слушалката прозвуча пълна тишина. Оказа се, че някакви цигани откраднали кабелите и нямахме телефон 3 месеца. Дотук с Митко.

Отивам на семинар за рейки инициация. И докато съучениците ми вършат простотии навън аз медитирам и чета книги на Ошо. Откривам, че това живота май не бил толкова кофти копеле. Започвам да излизам от тийн пропастта.

18
Последна година в училище, висене по кафенетата наоколо, частни уроци, пиянски простотии със съученици, бал, изпити, записване, университет.

И вече съм голяма. В крайна сметка не се оказа точно това, което очаквах.