Искам

Майка ми снощи ми разказа, че съм била от онези деца, които крещят, пищят и те дърпат докато не получат онова, което искат. И така всеки път тя отстъпвала, давала и купувала, неспособна да се противопостави на моя устрем и инат.
‘Хубаво де, а тогава къде е отишла тази твоя черта сега?’, попита ме Хелена, докато й разказвах.
‘Никъде, още си е там. Само че вече не смея да искам’, отговорих й.
Факт. Последните години направо ме е страх да искам. Откакто получих онова, което си мислех, че най-много искам, вече внимавам какво си пожелавам.
Обаче, стига толкова. От днес – пак устрем и инат*.

*пищенето, крещенето и дърпането ще ги заменя с други тактики.