Подозрение

В стаята ми долитат звуци отвън – шум на мотор, кучешки лай, далечни, немощни щурци - лепкавото бръмчене на града. Уличните лампи светят в прозорците. Усещам как подозрението пораства в мен. Лекичко размърдва пипалата си и ме жегва като медуза в прозрачно море. Кара ме да стоя нащрек, да внимавам във всяка секунда, дума и поглед.
Не вярвам. Не ти вярвам. Приличаш ми на огромен паяк, на подвижни пясъци, на кладенец с изгнил капак. Мъждукаш в тъмнината и чакаш. Усещаш топлината на жертвата си и светлината ти заблестява по-ярко. Вървя към теб на зиг-заг, страхувам се и тръпна. Влача се в прахта по пътеката и те следвам сред дърветата.
Събуждам се. В стаята е горещо, а нощта навън е утихнала. Светът бавно се връща в рамките си. На стената срещу мен Шива не е спирал да танцува.