Един ден от миналата пролет

Нежност. Трепти в тялото ми на своята си честота и ме гъделичка по петите. Още е едва обяд, остават хиляди часове до вечерта, когато ще те видя. Мъничко съм нетърпелива и мъничко ми е тъжно. Вечерям сама – вкусно е, а и в стомаха ми вече тлеят приятните въгленчета на очакването. Вървя бавно, не бързам да стигна. Приласкавам топлината и вълнението, галя ги и ги пазя крачка след крачка. Вече те виждам как лекичко се подаваш зад ъгъла. Още няколко крачки.
Толкова се радвам, че чак се учудвам, че още мога да говоря. Въздуха лекичко вибрира. Сядаме на пейка, вървим, говорим, качваме се по стълби. Малки паузи, пълни догоре. Цигара на прозореца, леко докосване за лека нощ на прага на стаята. В сънищата си те усещам дори и през стените.
Сутрин. Без да се усетя съм започнала да си пея ‘щом тази нощ е толкова нежна, нежен и добър ще е денят’. А после, на път за работа, ми блъснаха колата!