Кариери

Родителите ми ремонтират апартамента си и ме помолиха да отида да разчистя шкафа в старата ми стая. Шкафа с листове, папки, списания, кутийки разни. Цялото ми студентстване - от безмислени по-безмислени лекции, реферати и други ненужности. Щях да се радвам ако разделното събиране на отпадъци наистина функционираше. Трупам ги на купчини като хвърлям по-едно око тук и там. Както си ровя попадам на топче с принтирани стихчета. На единия лист има посвещение най-отдолу - 'На Петето приятелски и със съжаление, че вече не пълним заедно сиропа, К.'. Кой е тоя К.? Какъв сироп? Зачитам се в стихотворението:

КАРИЕРИ

Колегите, с които заедно
завършихме икономика,
вече работят в Парламента,
PriceWaterHouse или Булбанк,

а аз продължавам да си купувам
'Капитал' заради 'Капител'

и заради обявите за работа
и поради тази причина
скоро май няма
да спра да си го купувам.

Звучи ми познато. Явно е старо, още преди Капител да се превърне в Капитал Light. Дори не знам кога е било това. Става ми едно хубаво. Задето някой ми е посветил стихотворение, а и защото и аз си купувах Капитал заради Капител, а по късно и заради Капитал Light.
Изведнъж ми светва кой е тоя К. Едно време, доста отдавна, по времето на Капител, работех в една неправителствена организация (за мен беше по-скоро 'дезорганизация'). Ровехме чуждите сайтове за икономически и политически новини, превеждахме ги и ги поствахме. Дойде там един Калоян да ни бъде главен редактор, с 10-ина години по-възрастен от нас тогава, сигурно около 30-те. С един странен шарен пуловер, очила и вечно отнесен поглед. Бързо стана ясно, че икономиката не е голямата му страст, макар да беше завършил Икономическия. С две думи - почти никакво редактиране, голям купон и дълги обедни почивки. За сиропа си признавам, че не помня мн ясно - имам известни подозрения, че е метафора за общото ни неработене. Откак се махнах оттам не съм го виждала, чух че се занимавал с freelance редактиране на книги, но и това беше отдавна.
Скоро се срещах със съученици - имаше адвокати, съдии, хирурзи, HR-и. Аз филма с кариерата така и не мога да го догледам. Четири години бачках в мултинационална корпорация, попътувах, спазвах dresscode, скучах до смърт, имах бъдеще... Сега се занимавам с 4-5 неща, повечето freelance. В нищо не съм сигурна, не чакам заветното първо число на месеца, налага се да се ограничавам в някои неща, но...другото е ясно. За от 8 до 5 не ща и да чувам:)
Ако срещна Калоян на улицата (и се познаем) ще му благодаря за хубавото посвещение и може да идем да изпием по един сироп...предполагам че и той няма да бърза да се връща в никой офис...