сряда, 3 февруари 2010 г.

Шибани народни мъдрости

‘За нищо не съжалявам’. Да бе! Това като го чуя от някой и ми иде да му се изсмея в лицето. Най-общо ми казва – ‘Иска ми се за нищо да не съжалявам, ама не става, но ако евентуално го повторя пред достатъчно много хора и достатъчно много пъти, може и евентуално да си повярвам. Поне за тая вечер’. И така, малко честност, другари. Разбира се, че съжалявате (освен ако не сте социопати с амнезия). И аз съжалявам. Съжалявам за повече неща, отколкото мога да си спомня дори.

‘Човек се учи от грешките си’. Аха, ама не. Доколкото виждам, не само не се учи, ами и упорито си търси начин да ги повтори, повтаря ги, заклева се, че това му е за урок и никога повече няма да ги повтаря. И така до следващия път. Да, и аз никога повече няма да пипна алкохол! Наздраве!

‘За всеки влак си има пътници’. Фу, не знам да повръщам ли, що ли? Ами, хора, не за всеки влак си има пътници. Някои влакове си тракат по релсите цял живот без пътници или най-много с по някой и друг случаен скитник, качил се да пренощува. Sorry, life is a bitch.

to be continued...

0 коментара:

Публикуване на коментар