Чудовището от гардероба

Страх от бъдещето, от тъмното, от неизвестното, от самотата, от обвързването, от другите, от паяци, от открити пространства, от старостта, от интимност, от провал, от изоставяне, от насилие, от болести, от страх, страх, страх...

Няколко погледа към страха:

1. 'Страхове' от Николай Рьорих

Извисяваха се дъбовете. Червенееха се стройните борове. Под тях в тревясалите хълмчета тлееха стари кости. Жълтееха се, блестяха цветя. В долчинката се зеленееше трева. Слънцето залезе.
На поляната излезе жеравът и се провикна:
- Пази се, пази се! – и се скри зад горичката.
Отгоре се обади гарванът:
- Край, край.
Дроздът пищеше от трепетликата:
- Страшно, страшно.
А авлигата подсвирна:
- Клетият, клетият.
От върха се подаде скорецът, съжали:
- Затри се добрият човек, затри се.
И кълвачът потвърди:
- Нека, нека.
Свраката издърдори:
- Ще ида да разкажа, ще ида да разкажа.
Дори червенушката изписука:
- Лошо, лошо.
И всичко това наистина ставаше. От земята, от дърветата и от небето свиркаха, грачеха, съскаха.
А край Дивия камък отвъд Мечото дере се беше заселил незнаен старец. Седеше си старецът и ловеше птици с хитри капанчета. И с много труд учеше птиците всяка на определена дума.
Пращаше незнайният старец птиците из гората, всяка с нейната си дума. И пребледняваха пътниците, и се стряскаха, когато чуваха страшните птичи думи.
А старецът се усмихваше. И ходеше старецът из гората, отиваше до реката, отиваше до тревните полянки. Слушаше старецът птиците и не се плашеше от техните думи.
Само той знаеше, че те нищо друго не знаят и не могат да кажат.

2. 'В една хубава сутрин' от Жак Превер

При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо не беше изпитвал уплаха -
беше храбър наистина
така че, когато
в една хубава сутрин
му се стори, че вижда нещо отвън
той каза си: 'Нищо!
Навярно е сън!'
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво -
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си 'Никой!'
И влезе си пак.
И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полазва -
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава сутрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!

3. 'Poem on Fear' от неизвестен за мен автор

Like an underground river
deep beneath the surface,
silent,
cold,
unnoticed by others,
Fear is rushing, never resting
. . . never still.
No way to stop its flow,
No way to weaken its power,
not even with sacred prayers
uttered in desperation . . .
moment by moment
. . . endlessly.
It is not life ‘s uncertainty,
nor death awaiting.
It is not the lack of one thing
nor too much of another
which stifles my greatness
and dims my light.
It is this porcupine emotion
that pricks
and needles its way
through my inner world.
It is Fear . . . and only Fear
In my silence,
it fills me with loneliness.
In my work,
it fills me with strain.
In my love,
it fills me with doubt.
In my soul,
it fills me with despair.
It is Fear . . . and only Fear.

4. От 'Дюн' на Франк Хърбърт

Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.