'Проблемът ти е, че не знаеш какво искаш', постоянно повтаря брат ми.
'Тя Петето си е такава, просто не знае какво иска', съм чувала да обяснява майка ми.
'Аз не знам какво искам, затова все не се получават нещата', даже съм казвала на себе си.
Работата е там, че всъщност съвсем точно знам какво искам.
Именно поради това е толкова трудно да го намеря.
неделя, 4 април 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
по същата причина адски ме дразни "констатацията", че жените (като цяло) не знаели какво искат. знаем си много добре - ама все гледаме да сме лоялни и толерантни; и като следствие от тва се приучваме да се задоволяваме не с желаното, а с наличното. и като следствие от тва пък, все някога даваме път на някакъв вид недоволство. ама нали мъжете на недоволство не носят...
а въобще, толерантността и лоялността са неща, кто мъжете не само не умеят (в огромната си част), но и не оценяват; напротив, оценяват да бъдат третирани по обратния начин.
абе... нищо не абсолютизирам, като казвам тия неща, разбираш ли. и все пак, мисля, че тенденциите са налице.
:)на мен също ми казват, че не знам какво искам. ще ми се най-накрая да свикна да не се дразня; но тва все още е само проект.
хахаха... за обувките с токчета - ами по-друго си е усещането наистина. и аз определено ги предпочитам, е, не ония фрапиращите, но все пак достатъчни. само дето трудничко си намирам, че съм малко дюстабан:).
има такава тенденция наистина и доскоро някак вярвах на това, че не знам какво искам. особено повторено толкова много пъти. обаче напоследък започнах да установявам, че това няма нищо общо с истината. и, че 'не знам какво искам' е един вид оправдание да не търся наистина онова, което искам. ама дотук беше!
п.с. много ти се радвам на коментарите:)
Публикуване на коментар