четвъртък, 24 май 2012 г.

Applied robotics

Имам два основни начина да стигна до офиса – с маршрутка директно или с метро и после малко пеша. Мястото, на което живея, се намира по средата между метростанцията и кръстовището, откъдето минават маршрутките. Тъй като в общия случай бързам или не ми се ходи пеша, когато трябва да ида в офиса хващам маршрутка. Постепенно се е стигнало дотам, че заданието ‘офис’ автоматично е започнало да се изпълнява чрез командата ‘маршрутка’.
Вчера имах среща близо до офиса и възнамерявах да хвана метрото, след което да походя. За целта се приготвих и излязох 10 минути по-рано. Следващото нещо, което осъзнах е как се качвам в маршрутката. Схемата беше проработила безотказно. Офис-маршрутка. Слабата промяна в заданието – ‘до офиса’, а не ‘в офиса’ се е загубила някъде из жиците. Намерението да използвам метрото изобщо не е постъпило като информация.
Роботът в главата ми може да отчита големите разлики и да действа съответно, но малките му се губят. Слага обектите, които му се струват близки под общ знаменател и ги третира еднакво. Има сляпо петно за нюансите.
Отчитам нуждата от upgrade на операционната система.

2 коментара:

Анонимен каза...

Оптимизирал се е да не хваща нюансите, защото си предвидим :)

Изненадвай го от време на време, да го държиш нащрек.

edit:
http://imgur.com/drD7T
:(((

П каза...

Ха, откога никой не е писал тук! Включително и аз. Много ти се зарадвах на коментара и на снимката:)

Доказването, че не си робот е доста трудоемко занимание, но затова пък се отплаща добре.

Публикуване на коментар