Let there be peace

Да си представим два ластика, опънати успоредно на известно разстояние един от друг. Ако искат да се срещнат, всеки трябва да се изтегли в посока към другия. Естеството на ластиците обаче не позволява неограничено опъване. Всеки от тях може да стигне само донякъде. Толкова, че двата почти да се докоснат. Но само почти. Има един единствен начин да се докоснат наистина и то само за миг – ако се скъсат. Ако искат да се запазят цели, ще трябва да се пуснат, докато всеки се върне на своето място.
Понякога има любов, но няма среща, няма точка на пресичане. И никой не е виновен.
So let there be peace.