Задължения

'Хайде сега да си изясним нещо — не си ми задължена. Невъзможно е, защото никога не правя нещо, ако не искам. Същото е с всеки друг, но аз поне си го признавам.'
Робърт Хайнлайн/Странник в странна страна

Горният цитат предизвика реакции в стил ‘това е оправдание за неблагодарниците’ и пр. Изпитах известно желание да обясня смисъла, но се усетих безпомощна пред такова генерално неразбиране. Както каза Хелена, "Ако можеха да разберат, щяха вече да са разбрали". Въпреки това аз и тя решихме да опитаме да облечем позицията си по въпроса в малко повече думи.

Хелена: ‘И така, има голяма разлика между това да се чувстваш някому задължен и благодарен. Задължението не предполага благодарност, а разменни начала. Докато благодарността е прекрасно чувство, което не те връзва, не връзва и обекта, на когото си благодарен. Мразя да съм задължена, а да съм благодарна ми харесва и често съм. И като цяло философията на д-р Джубал Харшо много ме радва:) И наистина като правя нещо, го правя заради собственото си разбиране за нещата. Ако някой се почувства благодарен, чудесно:) Но задължени не ща.’

Аз: ‘Ако правя нещо за някого с ентусиазъм и желание, аз получавам удовлетворение, радост, възможност да проявя любовта или привързаността си, ново знание и т.н. Така не възниква задължение и отношенията остават чисти. Ако обаче го правя с нежелание, защото 'така трябва' или защото не мога да кажа 'не', тогава се създава неравновесие и остава усещането за задължение. Усещане, което нито ми харесва да изпитвам, нито някой да го изпитва към мен. Благодаря, но не, благодаря.’