Не успявам да се асоциирам с концепцията на повечето ми приятели, че моловете били гадни. На мен ми действат успокояващо и заземяващо. Когато ми е тъжно и имам чувството, че изпадам от реалността мола ми служи вместо розово хапче. В моловете струи изобилие, всичко е цветно и лъскаво, подредено и внушаващо лукс, комфорт и вечност. Сякаш от невидими колони на ултразвукова честота се излъчва посланието 'всичко ще бъде наред'.
В такива мрачни моменти като вляза в мол нормалността ме връхлита и за няколко часа се чувствам човек. Гледам филм, мотая се в книжарницата, разглеждам магазините, пия мазни сметанови чайове и кафета в Онда. Обикновено на стол до прозореца, за да мога да гледам минувачите и заедно с чая да пия от тяхната нормалност.
неделя, 27 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Виж сега, аз молове мразя. Подтискат ме. Много неон, много изрусени кифли, много мляскане в киното. Обичам малките магазинчета с лично отношение и вляза ли в супермаркет гледам да изляза колкото мога по-бързо, защото ме заболява глава и винаги си купувам куп неща, които всъщност нито искам, нито ми трябват.
ОБАЧЕ... това, за което ти говориш, го изпитах тази година в Лондон. Майка ми искаше един следобед да ме заведе в Harrods, защото било много занимателно от култорологична гледна точка. Аз, предвид гореказаното за големите магазини, се опъвах като магаре на мост, обяснявайки, че не виждам защо трябва в слънчевия лондонски ден да се завра в някакъв магазин, пък бил той и най-култорологично интересният, не, благодаря, не щъ. Тя все пак успя да ме замъкне и, след първоначалното мрънкане, аз отворих очи като чиинии за торта и етаж след етаж напълно се омагьосах.
Не знам дали си ходила там. Това не е мол. Няма коридори и витрини, край които минаващ. Има огромни зали и ти влизаш от една в друга и те всичките са пълни с чудесни неща. Има всичко. Вероятно човек може да влезе и да се сети да излезе след седмица, не знам, аз имах един следобед. Усещането не може да се разкаже. Само ще спомена за Food Halls, които са в подземния етаж. Представи си 200 квадрата в които е пълно със всякакви печива, сладкиши и сладолед. Още двеста - съседната зала - с риба и морски дарове. Още толкова с месо. С чайове, кафета, мармалади, бисквитки. Като влязох в залата с шоколада и избухнах в смях - имах чувството, че съм попаднала в рая. Имаше толкова много и великолепни неща, че дори не можеш да ги обхванеш с поглед. Изумителното за мен беше, че цялото това нещо не успя да ми създаде дори и за миг неприятно усещане за прекаленост, излишество или показност. Вероятно, защото мястото има някакъв особен английски дух. Пълно е с изобилие от истински качествени, елегантни, красиви, вкусни и скъпи неща, но няма... няма фукня. Няма и надменност. Аз обикалях с щастлива усмивка до ушите, забравила, че ме боли кръста, че лапите ми пищят, защото ходя по 12 часа на ден вече пореден ден. Някак си това място ми създаде ужасно хубавото усещане да гледам някакви неща и да им се радвам, че ги има, без по никакъв начин да се подтискам, че точно в този момент не мога да си ги купя.
Публикуване на коментар