Нощ на духове и котки II

Асистентствам на зен група за осъзнаване ‘Who is in - Awareness Intensive’. Намираме се в къща в Бояна, участниците спят в залата, а за мен и двама други асистенти е отредена една стая в пристройка към къщата. Стая, в която, както ме уведомява Вани, имало духове. Ммм, духове, ама друг път. Има изключително много прах и мърсотия, неотварящи се прозорци и мърляво легло, но чак пък духове. Все пак не ми става приятно когато тя и Ашти казват, че ще спят навън. Аз отвън не ща да спя, че е пълно с котки, които си представям как ми лазят по лицето нощем. Избирам духовете и се прибирам в стаята. Цели две нощи духовете не издават с нищо присъствието си и на третата си лягам съвсем безметежно. Събуждам се от шума от отварянето на вратата. В просъница виждам Вани, която заявява, че навън било станало много студено и щяла да си легне при мен. Браво, викам, айде лека нощ. Тя просва чувала си на леглото до мен и се пъха в него. СЪбуждам се пак от шум на отваряща се врата. Гледам – Вани излиза. Ужасно било тук, нямало как да се спи в тази стая. Има, мисля си, ама не и като нон-стоп някой отваря и затваря вратата. Успявам да заспя може би след час въртене. Събуждам се отново. До мен на леглото лежи някой в спален чувал. Не е Вани, не е и Ашти. Мъж е. Изпод чувала се подава много къдрава черна коса, каквато няма никой от присъстващите в къщата. Ти кой си, питам. Мълчание. Ти кой си и какво правиш в стаята ми, повтарям. Мълчание. Не се усещам заплашена, но мълчанието ме изнервя. Протягам ръка и го дърпам за косата. Аз съм приятел на собствениците, те ме пратиха да спя тук тази нощ, най-сетне отговаря фигурата в чувала.
Следващото, което помня е, че пак се събуждам и се обръщам да погледна новия си съсед по легло. Няма никой. Абсолютно никой, но аз съм свряна в края на леглото. За щастие не съм достатъчно будна, за да се стресна, затова се обръщам и заспивам. След неизвестно колко време отново ме разсънва шума от вратата, която някой отново отваря. Решавам, че е време за ставане и са дошли да ме будят, но се чувствам толкова изтощена, че решавам да изчакам да дойдат и да ме разбутат. После пак пропадам в сънна дупка, от която се събуждам от оглушителна музика – виеща и зловеща. Звучи много отблизо и като че ли заема цялото пространство. Сядам в леглото и се оглеждам със слепнали клепачи. На пода, до леглото ми, лежи човек в чувал. Преди да се уплаша наистина, усещам парфюма на Веско и различавам очертанията на лицето му в мрака. В този миг той се събужда, вероятно също от музиката и излиза да види какво става. След миг виенето замлъква рязко. Оказва се, че мини-уредбата в предверието на стаята се е включила сама в три и половина сутринта. Успокоена донякъде от присъствието на друго човешко същество от плът и кръв в стаята, отново се унасям , когато изведнъж вратата на банята се тряска. Банята е в коридора, вратата откъм нашата стая е затворена, течение няма откъде да става, а Веско е заспал на пода.
Следващите три часа стискам очи и чакам да се съмне.