Зла щитогърба жаба*

Уикенда бях на bird watch на езерото Керкини в Гърция, много близо до границата. Което означава, че останалите гледаха птици, а аз умирах от студ. Вероятно защото бяха орнитолози, биолози, природозащитници и други интересуващи се от птици и притежаващи бинокли и фотоапарати с еднометрови обективи хора, а не кекави женички, отишли главно за да се махнат от София.
Едночасова разходка с лодка по езерото (50 до 75 кв км в зависимост от сезона) – страшен студ и птици в далечината – черни точки (корморани и патици), розови точки (фламинго), сиви точки (чапли). След обиколката чипро (доста люта разновидност на мастиката) в пластмасови чашки от лодкаря. Студ. Чай в найлоново барче до езерото. Студ. Дъжд. Ние пет човека в найлона. Лодкарят дойде, погледна ни как гледаме дъжда навън и ни обеща да ни закара до центъра за птици в селото, където щяхме да спим. Но след като седнел да пийне и да хапне. Ясно беше, че едни два часа там не ни мърдат. Обаче останалите се смилиха над нас и дойдоха да ни вземат с рейса, за да ходим до друга част на езерото. Хората слязоха от рейса в дъжда, бинокли, фотоапарати, птици. Аз четох книга. Страшна книга между впрочем – Maximum city (Bombay lost and found) на Suketu Mehta. Така ме погълна, че не знам в Гърция ли бях два дни или в Мумбай.
Към 6 седнахме да хапваме в едната зала на центъра. Други и пиха, аз обаче на антибиотици и само ги гледах завистливо и си ближех една чашка с топла бира. Към 10 си напомпах дюшечето и се изнесох в другата стая уж да спя. Към 10:10 ми стана студено на кръста – станах да си сложа якето като подложка. Легнах. Към 10:25 ми стана студено на краката – станах да си сложа още един чифт чорапи. Легнах. Към 10:40 ми стана студено на главата – станах да си увия един шал. Легнах. Към 11 забелязах, че хората в другата зала са се понапили и стават все по-шумни. В 11:30 станах, облякох се и отидох в стаичка, която представляваше нещо средно между килер и сървърно. Четох около час. На връщане минах и помолих малко да намалят децибелите, щото най-мразим да искам да спя, а някой да вдига шум. А и вече доста хора си бяха легнали и шума не беше хич в рамките на поносимото. Легнах. Шума не намаляваше, но след около 15 мин почнаха да се разотиват и да си лягат. Към 1ч., след като за пореден път някой тресна вратата между двете зали избеснях, скочих и отидох да поднеса няколко неласкави слова по повод културата на тряскащите. Легнах. Никакъв признак, че са ме разбрали, разбират ме в момента или смятат да проявят разбиране в близко бъдеще. Нарамих дюшека, одеалата и всичко останало, сврях се в сървърното между разни кашони, велосипеди и гумени ботуши и затворих плътно вратата. Заспала съм по някое време, бясна.
Сутринта една от девойките отвори вратата, блъскайки дюшека ми и с добро утро на уста. Усмихнах й се криво и се потътрих да си оправя багажа, че сме били тръгвали. Няколко пъти спирахме. Птици, бинокли, кал, студ, фотоапарати. Аз си киселях и ни дума на никой. После разходка между някакви села, продължителност 3-4 часа, който искал да остане в атобуса, можело.
Аз вече бях сграбила безценната възможност да киселея на воля и си останах в автобуса с още няколко души. Четох, киселях, пак четох. Тръгнахме си оттам към 5. Киселях по целия път обратно, а на минаване през Кресна ме налегнаха едни спомени и за разнообразие си поревах малко в тъмното. После стигнахме в София, аз си отдъхнах и влязох да се къпя и да отмия, хм, киселината.
С две думи, нови приятели не си намерих, но затова пък се накиселях качествено и се надявам скоро да не ми се случва пак.

* Понякога се чувствам много зла и щитогърба, макар самата зла щитогърба жаба (Lepidobatrachus laevis - среща се в Южна Америка, намаляваща популация) да е всъщност доста симпатична.