Изведнъж ми се прииска да благодаря

Ъм, налегнало ме е настроение за благодарности. Както си седях и изведнъж ми се прииска да благодаря на няколко човека за това, че ги има в живота ми независимо под каква форма – в плът и кръв, виртуално или само като глас в слушалките.

Благодаря на:

Вики, Гери и Дидката - за многото изпушени цигари, изпити питиета, изслушани думи, изтанцувани танци. За всички безумни смехове, простотии по скайпа, обсъдени драми, пътешествия, неосъществени арт-проекти и ...за едно психеделично музикално изпълнение.

Петя (аз тоест) - за това, че тази година доста се позабавлявах, малко си поплаках и правих разни екстремни неща като да летя с парапланер, да карам каяк и да готвя.

Явор – защото изтърпя най-различни по вид и причина истерии. Защото ме изслушваше, успокояваше и разбираше точно както и колкото трябва. Задето успя да ме накара няколко пъти да му повиша тон, което си е, хм, постижение. И, да не забравя, за дългите следобеди, прекарани в слушане на ъпсурт, реге и сандокан, мали с двата ножа.

Майка ми и баща ми – защото каквото и да правя ме подкрепят, никога не мрънкат, не дават нежелани съвети, не изискват каквото и да било. И не ме питат няма ли да се женя и няма ли да се захвана най-сетне с някоя сериозна работа с работно време и в офис...

Иван – за прекрасните 10 дни от лятото и защото, без да подозира даже как и защо, сложи началото на пътешествието ми към мен самата. Малко внезапно и не съвсем безболезнено, но често хубавите неща започват така...

Хели – тя си знае защо:)

Веси и Ваня – за алкохолните следобеди в средата на седмицата, за спагетите и салатите, за капучиното и приказките...

Пабло – защото го имаше точно когато имах нужда от него. И подозирам, че и той има да ми благодари за същото.

Албена – за това, че все още ми е приятелка след като ме познава вече от 8395 дни!

Ани – за погледа отблизо към една бременност, едно раждане и колко е трудно и прекрасно да имаш дете...Някой ден, надявам се, че ще мога да проследя процеса и още по-отблизо.

Елени – защото е прекрасна и вдъхновяваща, макар и предимно във вид на букви върху екрана. Но аз не губя надежда, че през следващите 365 дни ще успея да я видя и над чаша силно алкохолен коктейл от другата страна на някоя маса.

Криси – за 500-те часа, които прекара в слушане на драми от всякакъв вид, включително и несъществуващи и още иска да си говори с мен, да се чуди човек.

Веско - за едно боядисване, една много специална недонесена бира и малкият ни клуб за гледане на филми на Уди Алън.

Момичетата от танците – защото ме изпотяват и ме карат да се чувствам щастлива и изтощена почти всеки вторник и четвъртък, а понякога дори и в неделя.

Руми и Сашо – за уютния хол, възможността да им готвя вечеря от време на време, уискито с ядки и обстойните анализи на тема политика, икономика и история, които никога няма да седна да прочета сама, но ми е безкрайно приятно да слушам.

Ели – защото без нея никакво тичане в парка нямаше да се случи, това е повече от ясно.

Тамасо – защото ми разкри тайните на моята душевност, прочете ме като отворена книга, разгада ме като на длан, даде ми посока в живота, разкри божественото откровение пред мен и каквото още там направи...

Интернет доставчика ми – затова, че ме остави без нет само 3-4 пъти за цялата година, и то за малко. Представа нямате какво означава това за мен, момчета. Respect!

Разбира се, мога да благодаря и лично, но някак по-друго е като можете да си го прочетете. И после, някой ден можете пак да си го прочетете. А мога и аз да си го прочета, ако ми се случи да забравя колко много ви обичам...

Айде, весели!