Части

‘Част от него е останала при нея и затова му е трудно да се отдаде целия’. Онзи ден чух това за трети път, за трети човек. И ми стана някак тъжно. За всички нас – същества, които на вид изглеждат цели, но ако се вгледаш достатъчно внимателно, ще забележиш празните места. Онези места, на които материята е изтъняла. Които някога са били цветни и пулсиращи, а сега от тях са останали само избелели снимки, струпани в дъното на прашен шкаф. Парченца от пъзела, които са се изгубили. Парченцата, които помня как изглеждат, но които останаха там някъде, при някого.
И всеки следващ път когато някой ме поиска цялата, аз пропадам в празните места. В своите и в тези на другия.