Кроасани. Обичам ги съвсем пресни – още топли, но не горещи. Хрупкави отвън, но меки отвътре. Уханието им изпълва въздуха с очакване. В него се усеща житото преди брашното, млякото преди маслото, срещата на кокошката и петела преди яйцето. Всичко е там – под хрупкавата коричка. Обичам ги солени. Обичам ги сладки. Някои са с обикновено сирене, други със френско, с ягодов конфитюр или ванилов крем.
Наблюдавам съвършената им форма преди да ги опитам – издължени, леко извити, бухнали от нетърпение. Изтягат се в чинията и чакат.
Лекичко захапвам крайчето на първия. Вкусът и уханието изпълват устата ми и тръгват на пътешествие по тялото ми. Нищо не е като този най-първи момент от закуската. Храня се бавно, удължавам възможно колкото може повече всяка хапчица. Без да искам малко от ваниловия крем потича по брадичката ми. Обирам го с пръсти и ги облизвам.
Последните тръпки от вкуса отекват по небцето ми. Но колкото и да се старая да го отложа, закуската свърши и е време да се впусна в деня.
сряда, 7 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Кратко и семпло описание на една закуска... :)
Интересно. Пък аз ги обичам само с масло :)
Хахах, закуската е важно нещо:)
А мястото за кроасани в София е Вила Росиче, на Неофит Рилски 26. Ако имаш път натам, не пропускай.
Хихихиххихи, че и в Росиче ги яде - ще рече човек, че в една компания виреем;)
Имам едно - също квартално - супер любимо място за кроасанки и други сладкиши и кафе и искам да те заведа, преди ветрове да са почнали да гонят тръне в полето и да е сковал студ, за да седнем в градинката му, иначе е take away само.
А представяш ли си когато имаш подобно удоволствие от вкусването на определен човек. Там закуската не свършва толкова бързо :)
Добре казано:) А и правилно си забелязал, че не става дума за кроасани в това малко, но вкусно разказче, хихи.
Публикуване на коментар