Кака се ожени

Звъни ми сутринта телефона, непознат номер. Вдигам и чувам познат, но съвсем забравен глас (в смисъл изобщо не се сещам кой е). Проведе се следния разговор:

Гласът: Петя здравей, Мина е.
Аз: Аа, а, а. Мина, здрасти.
Мина: Аз исках да ти честитя за сватбата, много си хубава на снимките.
Аз: А, какво? Сватба? Ама ти да не си объркала Петята.
(следва обяснение коя точно съм аз)
Мина: Да де, точно ти. Гледах ти снимки от сватбата във фейсбук.
Аз: Ми то аз не съм се женила.
Мина: Е какви са тогава тия снимки? Ма много си хубава на тях. Да не си се напила и да си забравила?
Аз: Е, аз хубаво да съм се напила, ама май и младоженеца се е напил и е забравил, щото не съм го виждала оттогава.

Става ясно, че ме е търсила във фейсбука, намерила е някоя Петя с моята фамилия и моя цвят на косата, тя се оказала достатъчно отнесена да я одобри за приятел, и ето на - кака се ожени.

Мина: И значи, не си ти на снимките, така ли?
Аз: Не съм.
Мина: Ние май много отдавна не сме се виждали.
Аз: Много.
Мина: А ти все пак не се ли ожени?
Аз: Не съм.
Мина: Ми аз ще те потърся пак тогава във фейсбука, а онази ще я изтрия.
Аз: Аха.

В крайна сметка, кака, макар и да хвана букета на сватбата на Аничка и Явор, още не се е, нали, оженила.