По детски

Вчера с Дидката и Гери пихме блъди мерита, смяхме се много, разказвахме си идиотски вицове и си говорихме за филми и за глобалната промяна на човешкото съзнание. Неясно защо, в таксито към вкъщи в главата ми започнаха да нахлуват всякакви мои ирационални детски вярвания. Нямам представа какъв точно асоциативен процес е протекъл, но ето за какво се сетих:

- Дрехите се смаляват.
Когато наесен прибирах нещо в гардероба и напролет го изваждах, вече не ми ставаше. Бях сигурна, че естествения процес си е дрехите да се смаляват. Изобщо не ми хрумваше, че тялото ми расте.

- Ако стъпиш на кръгъл канал светът ще свърши.
Петърчо, съседчето ми по легло в детската градина, използваше часовете за следобеден сън да ми пълни главата с най-различни ужаси. Много ме беше страх от него и съвестно заобикалях отдалече кръглите шахти. Огромната отговорност за продължаването на живота на земята лежеше на плещите ми. Често се чудех всъщност защо и кой е поставил тези шахти навсякъде по улиците след като са толкова опасни, но не достатъчно, за да се усъмня в думите на Петърчо.

- Ако вечер се усмихнеш веднага след като си затвориш очите, ужасна вещица ще почука на стъклото и ще ти стори най-неназоваеми кошмарни неща (включително изяждане).
След дълги колебания и много треперене веднъж реших да рискувам. Вещицата не дойде. Сигурно е била заета другаде.

- Китчето Кики
Баща ми често ми разказваше истории за китчето Кики, което живее в Северния ледовит океан и макар да не сме се виждали ми е приятелче. Приключенията на китчето Кики бяха най-различни, например имаше една история как китчето кара камион, в кабината на който е монтиран душ, за да може то да оцелее на сушата. Всяка година за рождения ми ден и за Нова година получавах от китчето Кики картички от най-различни краища на света. Дори гордо разказвах на децата за моето приятелче китче.
Един ден баща ми ми каза, доста небрежно, че китчето Кики не съществувало наистина, той го бил измислил и картичките били от него. И мислел, че знам, че Кики не е истински. Не му говорих с дни след това. Мисля, че това беше първото голямо разочарование в живота ми.

- Ако излъжа, бог ще ме накаже.
Кой е този бог и как точно ще ме накаже, не ми беше ясно, но баба и дядо бяха твърдо убедени и аз им вярвах. Веднъж на пързалката хвърлих шепа пясък надолу и той попадна в очите на едно по-малко детенце, което веднага наду гайдата. Родителите му, които всъщност нищо не бяха видели, се нахвърлиха върху мен (аз бях единствения възможен виновник наоколо) и аз категорично отрекох да съм го замеряла с пясък и изобщо да имам нещо общо с това. После се прибрах вкъщи много отчаяна, сврях се в стаята си и зачаках бог да ме накаже. Той обаче нищо такова не направи. Хм.

- Дядо Мраз (класика)
Веднъж около Нова година мама ме беше завела на зъболекар. Тъкмо се бяхме прибрали и Дядо Мраз дойде, висок и внушителен, и с вдъхваща доверие жълтеникава брада. Не само знаеше, че съм била на 'трошизъб', но и ми подари точно каквото си бях пожелала. Много се впечатлих и за всеки случай му дръпнах брадата. Тя не помръдна.
Когато няколко години по-късно мама ми каза, че Дядо Мраз нямало, а онова бил чичо Боби от шестия етаж, аз категорично не й повярвах и представих солидните доказателства, че ако не е истински как знае, че съм била на зъболекар и защо не му е мръднала брадата. Трудничко й беше на мама.

- Съществува специално огледалце, в което можеш да видиш когото си пожелаеш къде е и какво прави.
Едно момиче от класа ни (бяхме в първи клас) цяла година ни разказваше за тези огледалца и как ще ни донесе. На нас толкова ни се искаше да е истина, че изобщо не поставяхме под съмнение съществуванието им. Аз така си мечтаех за момента, в който го имам, как ще мога по цял ден да гледам какво правят Косьо и Иво-момченцата, които харесвах. После стана ясно, че тя си го била измислила, за да си осигури внимание от наша страна.
Все пак, и до сега понякога ми се иска да имам такова огледалце.

- За да се ожениш трябва да си красив.
Това много ме тревожеше, тъй като възприемах себе си като доста грозничка и невзрачна. После една съседка, която аз намирах за пълен крокодил, взе, че се ожени. Аз много се зарадвах и се успокоих, че в такъв случай и за мен има надежда.
После излезе, че едното нямало много общо с другото.