неделя, 25 октомври 2009 г.

Истанбулска приказка

Една майска вечер в Истанбул, леко пийнали, решихме да напишем приказка. Написахме я така - първият започва, вторият продължава, а всеки следващ вижда само това, което е написал този преди него. И, макар че подозирам, че само ние* можем да си я разберем, не се получи лошо.

Ето я и нея:

Две пилета, пухкави и жълти, се носеха по пътеката. Малките им тумбачета се поклащаха пред тях, очевидно препълнени, а те самите изглеждаха притеснени. От време на време спираха и приклякаха и като цяло видът им не беше спокоен. На края на пътечката се издигаше малка дървена постройка и те явно се бяха запътили към нея. По всичко личеше, че те бяха прекалили с какво? С биричките. (Гери)
А с тия бирички изведнъж ужасно им се доядоха краставици. Пилетата бяха чули, че в дървената постройка се предлагата специален сорт – дебели краставици – и затресоха тумбачетата си натам. В специалния развъдник за краставици ги посрещна петорък моторист. (Дидката)
По пътя натам доста се позабавиха обаче, защото спираха пред всяка витринка и цъкаха с езици как нямат пари за шарени рокли, шалвари, шалчета, чашчици, лентички и локумчета. Тъгата им обаче не траеше дълго, защото навсякъде имаше улични и дори вътре-магазинни музиканти, така че можеха да залепят носове по витрините и да щракат с фотоапарати в захлас. А в същото време една котка мързеливо се припичаше наблизо и хич не я вълнуваха чуждите радости и неволи. (Аз)
Тя само си мислеше – това са поредните балъци. Идват тук да си харчат мижавите пари, а мен само ме галят. Но аз съм Бог, така че к’во ми пука. Дано да се минат в цената. (Ева)
Я аз сега да взема да се излегна на слънце, да ме напече това ми ти слънце и да ми стане едно хубаво, хубаво...! Само да я спрат тая chillout музика, да може човек да си релаксира на спокойствие! (Вики)
Това каза Хасан Злия пирон и извади теслата от пояса си. Оставаше още една дъска и дървената фигура щеше да е готова. На унищожителят на етно маниаци му трябваше само една батерия, за да се съживи. Хасан посегна към войнишкия албум на баща си. (Ники)
В този миг прозвуча смразяващ рев и на мястото на албума се бе появила голяма зелена локва от гнусна неопределена смес. Що за субстанция е това, помисли си той смело. Не бе лесно да го уплашиш. Локвата се размърда, завибрира и по средата й се оформи дупка, наподобяваща голяма лигава уста. И не само това, а дупката взе че и проговори. (Гери)
- А сега на вашето внимание!!!! Дами и господа, посрещнете Майкъл Джексън**!!!!
Майкъл Джексън беше решил да подгрее малко преди турнето си и драматично стартира с небезизвестната си лунна стъпка. (Дидката)
Беше толкова драматично, че луната над града се поразтресе. На хорицата погледите им се замъглиха и когато един силует на жена върху метла се открои на фона на луната повечето си помислиха, че халюцинират, а останалите глътнаха по 20 бири и се метнаха в Босфора да си търсят дрехите. (Аз)
Но дрехи нямаше, нямаше и да има! Жената на метлата беше пропътувала толкова много време върху старомодната си метла само и само да дойде от Дрипавиландия в Шариландия и да открадне цялата шарения по света. (Ева)
Паркирайки върху червения комин, тя залитна и падна в контейнера за боклук. Там също беше доста шареничко, ама не ставяше да се седи дълго, че бая понамирисваше. – Ай сиктир! – стана, поотупа се и отиде да си купи банички. (Вики)
Точно когато минаваше под прозореца на старата сграда зад джамията, Хасан отвори прозореца на таванското помещение, защото се беше задавил от миризмата на отровните билки за ритуала по призоваването. Погледът му падна върху тлъстия й задник.
-О, магьосница! – ококори се той. (Ники)
Магьосницата изведнъж се беше преобразила. Сякаш поток златна светлина нахлу в стаята, озарявайки прекрасното лице на добрата фея каквато беше всъщност мнимата магьосница. От пръстите й нежно се сипеха ефини цветя, а когато устните й се отвориха от тях излезе сякаш не човешки глас, а небесна музика, поразяваща не със сложните си ноти, а с божествената си простота. (Гери)
Е, феята си имаше един малък недостатък. Много харесваше така популярния поп-фолк стил в музиката. Извади от чантичката си касетофонче и зазвучаха познатите ритми: „Я елате пиленца при батко, да ви пее сладко, сладко’. Феята тъкмо се беше впуснала във вихрен танц, когато на вратата се почука и се оказа, че на гости й идва Георги Първанов за съвет относно сложен политически въпрос. (Дидката)
А именно силата и бързината правопропорционални на умението ли са или кривопропорционални. Въпросът го измъчваше откак пое властта и не му позволяваше да си върши работата, което беше една от причините сервитьорите в София да се държат ужасно с клиентите си...Изведнъж рязък звук от оркестър на улицата събуди феята, поради което тя реши да не си мие зъбите днес. (Аз)
В крайна сметка в дъхът на бира, или поне само на това се предполагаше, че ухае дъхът й, нямаше нищо лошо. А и защо да губи ценно време? Имаше работа да се върши, но първо можеше да си позволи 5-6 часа в chillout бара*** за размисъл и неистов смях с други загрижени феи. Все пак не трябваше да се забравя проблема с теоремата. Беше му обещала да му помогне. (Ева)
Теоремите, си мислеше тя задълбочено, всъщност са ужасно лесни, колко да са трудни?? Дето го обясни един артист, те числата са роднини и бая се уважават. Тя щеше да им направи едно празненство, те щяха да се изпонапият и сами да се подредят. (Вики)
Числа, кабала, еврейска магия! – помисли си тя отегчена. Не усети, че в един момент дрехите й се стопиха. Хасан обаче усети и още как, докато дишаше тежко зад окуляра на мощния си бинокъл. Унищожителят щеше да остане незавършен още доста време. Спете спокойно, етно маниаци! (Ники – специално помолен да осигури хепиенд на приказката).

* В скоби са посочени имената на изтъкнатите автори с цел да се избегнат проблеми с авторските права.

** Това с Майкъл Джексън вече не е твърде уместно, но през май си беше съвсем наред, така че публикувам както си беше.

*** Chillout бара:

0 коментара:

Публикуване на коментар